Елин Пелин

Елин Пелин  е псевдоним на писателя  Димитър Стоянов. Роден е на  18 юли 1877 година  в село Байлово.  Българското село заема централно място в творчеството му. Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен като Йот

Елин Пелин  е псевдоним на писателя  Димитър Стоянов. Роден е на  18 юли 1877 година  в село Байлово.  Българското село заема централно място в творчеството му.

Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил  будна личност. Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименния му разказ.  Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на Йото да остави единайсетте си деца неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самият Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.

Димитър  е най-малкото  от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит. Баща му редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен .  Димтър  не завършва гимнази, но ; страстно се увлича по  четенето, основно опознава българската и руската литература.

Димитър Стоянов учителства  в Байлово, след което  прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения. От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от тежки финансови проблеми.

През 1903-04 година Елин Пелин издава сп. „Селска разговорка“ в Самоков.  С  ходатайството на проф. Иван Шишманов започва работа като библиотекар  в Университетската библиотека , после е  командирован  в Париж  и Нанси , заедно  с Яворов , става пазител в хранилището на Народната библиотека в София , уредник в къщата-музей „Иван Вазов“ , където работи до пенсионирането си.

През 1904 г. излиза първата  книга на Елин Пелин  „Разкази“. През 1905 г. година излиза „Пепел от цигарите ми“ - сборник от стихотворения и стихотворения в проза.

През октомври 1944 г., след Деветосептемврийския преврат , комунистът Станислав Вихров прави опит  да убие  Елин Пелин, но се припознава и вместо него убива сатирика и бивш редактор на вестник  “Българан” Борис Руменов.

До края на живота си  Елин Пелин е обременен от материални трудности. Става редовен член на БАН , а също председател на Съюза на българските писатели.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София на 72-годишна възраст.

Елин Пелин започва да пише, още докато е ученик на село. През 1895 година  година обнародва първите си творби. Под стихотворението „Тихи тъги“ , отпечатано в сп. „Български преглед, за пръв път се подписва в псевдонима си. В младежките си години се увлича повече от поезията. В зрялото си творчество се насочва към разказа и повестта, като продължава да пише детски и хумористични стихотворения.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, “Андрешко”.

Елин Пелин е автор  на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломимата  жизненост на българския национален характер. В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника "Пижо и Пендо" ,  майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.

С особена симпатия Елин Пелин пише за тежката участ на селския учител,м , една от основните теми  в творчеството му е църквата и нейните представители .  Елин Пелин осмива и изобличава с ярък реализъм чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието - пороци, в които са затънали калугери и попове.  Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.

В повестта “Гераците”-  едно от най-значителните произведения в българската литература — Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Писателят съчувства на стария Герак, който, стъписан пред индивидуализма и егоизма, недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя помежду си. Патриархалната етичност и човещина са заместени от вълчи нрави, морално падение и безогледна алчност. Старите форми на живот в село умират, създават се нови социални групи, нови социални образи. С голямо проникновение авторът проследява отраженията на социалните явления в душите на хората.

През 20-те и 30-те години  Елин Пелин пише предимно за деца - лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - - “Ян Бибиян” и “Ян Бибиян наЛуната” .

Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Други псевдоними, които е използвал са: Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина,Бокич,Слова и др.

Автор: Албена Иванова