Еразъм Ротердамски

Еразъм Ротердамски е виден мислите, философ, хуманист и теолог от епохата на религиозните борби между католицизма и зараждащото се протестантство. Една от най-космополитните личности в световната история, той самият отказв

2010-07-12 14:34:27

Еразъм Ротердамски е виден мислите, философ, хуманист и теолог от епохата на религиозните борби между католицизма и зараждащото се протестантство. Една от най-космополитните личности в световната история, той самият отказва да бъде определян по националност. Смята за свой роден език латинския.

Еразъм Ротердамски е незаконороден син на католически свещеник. Роден е на 28 октомври 1466 година в Ротердам. Детството и ранната си младост прекарва в родния си град , а по-късно, в Девентер, учи латински и и старогръцки език. Постъпва в августински манстир , където през 1488 година е подстриган за монах , а четири години по-късно е ръкоположен за свещеник.

През 1495-1499 Еразум учи във теологическия факултет на Парижкия университет , тогава един от центровете на схоластиката. След това, през различни периоди от живота си живее и работи във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. Важен за живота му е престоят му в Лондон, където завръзва тесни приятелски отношения с Томас Мор и където през 1515 г. получава титлата кралски съветник. Няколко години Еразъм е професор по старогръцки език в университета в Кеймбридж.

И в живота, и в творчеството си Еразъм е чужд на характерните за онази епоха крайности на протестантската Реформация и католическия фанатизъм. Приживе това му създава доста неприятности. Много пъти му се налага да бя а, преследват от гнева ту на лутераните, ту на лувенските католици.

В същото време обаче, Еразъм се радва на опеката на могъщи покровители, като английския крал Хенрих VIII и испанския крал. Еразъм не се стреми към мъченичество – във времето, когато Ян Хус е изгорен на кладата,а Томас Мор е обезглавен, той предпочита да пътува от място на място и методично да работи.

Еразъм Ротердамски е автор на многобройни съчинения в различни области – педагогика, теология, етика, фолология, той пише притчи и диалози, сатирични и полемичн творби.. В писмата пък разменени между него и негови съвременници са разкрити и много от възгледите му. Трябва да се отбележи, че Еразъм доста гъвкаво борави със стила. Неговите научни съчинения са педантично точни и безпристрастни, сатирата му е остра и жлъчна, полемичните творби въпреки своята категоричност, имат доброжелателен тон.

Еразъм е един от малкото хора от своята епоха, познаващи в дълбочина старогръцкия език. Тези си познания той използва при тълкуването на Новия завет и творбите на Цурковните отци, като работи с текстовете в оригинал – нещо, което са можели малцина негови съвременници. Осъществява нов латински и немски превод на библейските текстове, като внася редица поправки.

Преките теологични разработки на Еразъм са пряко свързани с филологическата дейност. Еразъм дава основата за критическото разбиране на библейските текстове, което е в основата на цялото съвременно библейско богословие. Той има и редица полемични творби и фрагменти от такива, в които се спира не само на определени теологични теми, но и на самата методология на богословието.

Основният недъг на света той вижда във всяка форма на нетърпимост към чуждите схващания и смята че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин. Привърженик е на „световния мир”, който единствен може да осигури нормални условия за творчество.

Еразъм се смята за родоначалник и идеен вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм.

"Възхвала на глупостта" е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира , написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Глупостта, която превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че е преиздавана 40 пъти, докато Еразъм е още жив. Тонът на произведението е абсолютно сериозен (иронията е в смисъла, а не в стила). Глупостта съвсем рационално привежда доказателства за своето величие от различни области на човешкия бит и познание. На еднакво осмиване са подложени и установените порядки в обществото, и борците за нови порядки, църковното и светското начало, и индивидуализмът и колективният дух.