Фани Попова-Мутафова е българска писателка , преводачкa, общественичка и голяма патриотка. Родена е на 16 октомври 1902 година в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино.
Фани завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. В периода 1925-1927 година е член на литературния кръжок “Стрелец”. Съпругът й Чавдар Мутафов е известен архитект, писател и критик.
Фани Мутафова дебютира с разказ през 1924 г. Първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България.
Дори Кирил Христов, известен в чепатия си характер, казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това, след 1944 г. тя изпада в немилост. Арестувана е и осъдена от т. нар. Народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува и след застъпничествата на баща си.
След като през 1960-те режимът се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е до известна степен реабилитирана. Налагат й да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Мутафова е принудена насила да внесе поправки също в "Солунския чудотворец" и "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта й без поправки.
Фани Попова-Мутафова умира на 9 юли 1977 година на 74-годишна възраст.
В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Автор: Албена Иванова
Фани завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория. В периода 1925-1927 година е член на литературния кръжок “Стрелец”. Съпругът й Чавдар Мутафов е известен архитект, писател и критик.
Фани Мутафова дебютира с разказ през 1924 г. Първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България.
Дори Кирил Христов, известен в чепатия си характер, казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това, след 1944 г. тя изпада в немилост. Арестувана е и осъдена от т. нар. Народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува и след застъпничествата на баща си.
След като през 1960-те режимът се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е до известна степен реабилитирана. Налагат й да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Мутафова е принудена насила да внесе поправки също в "Солунския чудотворец" и "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта й без поправки.
Фани Попова-Мутафова умира на 9 юли 1977 година на 74-годишна възраст.
В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.