Кой е Евлоги Георгиев?

Евлоги Георгиев е голям български предприемач , смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19-ти век. Той прекарва по-голямата част от живота си в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със

2010-07-05 09:11:39

Евлоги Георгиев е голям български предприемач , смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19-ти век. Той прекарва по-голямата част от живота си в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ.

Роден е на 3 октомври 1819 година в Карлово . Учи в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 година Евлоги Георгиев заминава за Галац, след което за Букурещ.
Започва търговската си кариера на 18-годишна възраст и без капитал. Постепенно разширява своята работа и успява да стане авторитетна личност във финансовия свят.

Той и брат му Христо Георгиев, участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са за болницата в Галац - 100 000 лв, за университета “Карол I “ - 200 000 лв., за Българско девическо училище в Солун - 50 000 лв. , за Българска болница в Цариград - 120 000 лв. и много други.

Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.
Венец на филантропията му е сградата на Софийския университет . Откритото през 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 година Евлоги Георгиев подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване на сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София на стойност 200 хил. лв.

С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.

Евлоги Георгиев умира на 5 юли 1897 година в Букурещ.

Завещанието му е отворено на 9 юли, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:
20 000 лева на българската църква в Букурещ, 200 000 лева са предназначени за Букурещкия университет, за да се издържат бедните, но прилежни студенти, 30 000 лева - за общината в Галац, 6 000 000 лева дарява, за да се построи висше училище в България, 20 000 лева са отделени за строителство на българска болница в Цариград Разбира се, дарява суми и на близките си.

За изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстатиев Гешов. В завещанието пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“. С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище.

Вуйчото на Евлоги оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира.

Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 година министърът на финансите Лазара Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония.

Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Байс.

Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев.

През 1911 година се решава с парите, които вече са станали над 13 млн, да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915 година.

Едва през 1934 година от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийския университет, а след това се построяват и другите две крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.