Джузепе Гарибалди

Джузепе Гарибалди е един от най-известните политически дейци на Италия, взел дейно участие в нейното обединение и в италианската революция. Джузепе се ражда в семейството на Доменико и Роза Гарибалдина 4 юли 1804

2010-07-04 13:15:29

Джузепе Гарибалди е един от най-известните политически дейци на Италия, взел дейно участие в нейното обединение и в италианската революция.

Джузепе се ражда в семейството на Доменико и Роза Гарибалдина 4 юли 1804 година . От 15-годишна възраст плава, отначало като юнга , а след това и като матрос, на търговски съдове и в сардинския военен флот.

През 1833 година Джузепе влиза в тайното общество “Млада Италия” на Джузепе Мадзини. Същата година участва в подготовката на въстанието в Пиемонт (Сардинско кралство), но след неговия провал бяга и е осъден задочно на смърт.

От 1836 до 1847 година Гарибалди взима активно участие в национално- освободителните войни в Латинска Америка, а след 6 години се връща в Италия.

Когато Пиемонт обявява война на Австрия , Гарибалди събира отряд доброволци и води военни действия в Алпите. След победата на австрийците отива в Тоскана, а след това в Рим, където е избран за депутат в учредителното събрание.

След потушаването на Революцията от 1848-49 година Гарибалди тръгва със своя корпус към Венеция , но е обкръжен и разбит. Попада в плен и е затворен в Генуа.

Арестът на Гарибалди предизвиква остри протести и правителството е принудено да го освободи. На 16 септември 184година Гарибалди отплава за Северна Африка. От 1851 г. е капитан на търговски кораб.

През 1860 г. Джузепе Гарибалди оглавява “Похода на Хилядата", който освобождава юга на Италия и осигурява победата на Италианската революция.

През 1862 и 1867 г. се опитва с въоръжена сила да освободи Рим от властта на Папата. По време на Френско-пруската война от 1870-71 г . се сражава като доброволец на страната на Франция.

Гарибалди умира в самота на 2 юни 1882 година в Капрера, Италия.

От Джузепе Гарибалди и "Похода на Хилядата" са повлияни много български революционери като Раковски и Капитан Петко Войвода.

Автор: Албена Иванова