Стефан Стамболов е велик български държавник , революционер  и  политик .  Той взима активно участие  в Старозагорското въстание през 1875 година и Априлското през 1878 година. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия . Действията му по време на Съединението и кризата след преврата 1886 г.  се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването  й  от зависимостта на Русия.  Управлението на ръководената от него  Народно-либерална партия , макар  и ̀ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия.

Стамболов е роден на 31 януари 1854 година в Търново. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера  и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери.Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса , но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 г.  за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.

Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет . Изпратен от БРЦК в България, като заместник на Левски, с цел съживяване на революционните комитети.По-късно той  е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание.

След неуспеха на Старозагорското въстание, Стамболов отново заминава за Румъния, , . участва в събранието на БРЦК в Гюргево който взема решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година. Определен за главен апостол на Търновския революционен окръг.

След разгрома на Априлското въстание, успява да избяга в Румъния.По време на Руско-турската война е военен кореспондент . Участва в кампанията за доставка на храна и фураж за действащата руска армия.

Според решенията на Берлинския договор,   голяма част от земите населени предимно с българи, в това число и Македония, остават в пределите на Османската империя. Eдин от основателите на комитетите Единство,  Стамболов участва в подготовката на Кресненско-разложкото въстание  в Македония. Заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.

Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия.

Като председател на Народното събрание е първото официално лице в Княжество България , което подкрепя  Съединението на Княжество Бъхлгария и източна Румелия на 6 септември 1885 година.  Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война , която защитава Съединението  бойното поле. Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на съединена България  извън руските условия.

Подтикнати от Русия, група офицери-русофили извършват преврат и детронират героя на Съединението - княз Александър I Батенберг. Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира контрапреврат, довел до връщането в Княжество България на княза. След формално доброволната абдикация на княз Александър I, Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет , провежда избори и свиква III Велико Народно събрание ,  което избира нов княз Фердинанд I.

След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия . Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Сан Стефанския договор, но останали извън българската държава.

Взел главно участие в три неуспешни въстания, Стамболов осъзнава, че на този етап, предвид интересите на Великите Сили, единственият успешен път за национално обединение е дипломатическия. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на приятелство и натиск спрямо султана. В резултат са постигнати редица църковни и просветни придобивки. В лицето на Османската империя Стамболов вижда необходим съюзник срещу сръбските и гръцки интереси в Македония. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори.

Стамболов следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Той развива активна законодателна дейност.. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани,закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.


Действията на Русия убеждават Стамболов в истинската цел на нейната имперска политика - превръщането на България в руски протекторат. Руските интереси са в разрез с българските стремежи за национална независимост и национално обединение, изразени в управлението на Стамболов.

Стамболов остро се противопоставя на всеки опит за вмешателство в българските дела, особено на Русия. За постигане на тази цел Стамболов предприема редица крути мерки, които се използват като доказателство за наличието на диктаторски режим. Приети са законите срещу разбойничеството и за ограничение на печата. Стамболов многократно опитва да подобри взаимоотношенията с Русия. Въпреки това на 6 ноември 1886 година Русия скъсва дипломатическите отношения с България.

Непримиримостта на Стамболов спрямо Русия е в разрез с амбициите на Фердинанд I за официално признание. Така фердинанд I , търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894 година.  Именно при такава обстановка настъпва края на 8-годишното управление на Народно-либералната партия и нейния лидер Стамболов, приеман за най-значимия български държавник.

На 3 Юли  1895 година  Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни македонстващи наемници и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница  - бивш съратник на Стамболов, който по внушение на Русия се опитва да извърши неуспешен атентат срещу Фердинанд I и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.

Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и политическа  дейност за осигуряването на икономическата независимист на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната. В годините 1887-1894 е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава.

Автор: Албена Иванова