Стефан Стамболов е велик български държавник , революционер и политик . Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 година и Априлското през 1878 година. След Освобождението на България е един от активни
2010-07-03 16:36:22
Стефан Стамболов е велик български държавник , революционер и политик . Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 година и Априлското през 1878 година. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия . Действията му по време на Съединението и кризата след преврата 1886 г. се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването й от зависимостта наРусия. Управлението на ръководената от него Народно-либерална партия , макар и ̀ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия.
Стамболов е роден на 31 януари 1854 година в Търново. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери.Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса , но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава заРумъния.
Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет . Изпратен от БРЦК в България, като заместник на Левски, с цел съживяване на революционните комитети.По-късно той е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание.
След неуспеха на Старозагорското въстание, Стамболов отново заминава за Румъния, , . участва в събранието на БРЦК в Гюргево който взема решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година. Определен за главен апостол на Търновския революционен окръг.
Според решенията на Берлинския договор, голяма част от земите населени предимно с българи, в това число и Македония, остават в пределите на Османската империя. Eдин от основателите на комитетите Единство, Стамболов участва в подготовката на Кресненско-разложкото въстание в Македония. Заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.
Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия.
Като председател на Народното събрание е първото официално лице в Княжество България , което подкрепя Съединението на Княжество Бъхлгария и източна Румелия на 6 септември 1885 година. Макар и председател на Народното събрание, Стамболов участва като доброволец в Сръбско-българската война , която защитава Съединението бойното поле. Съединението и неговата защита са удар за руските имперски интереси на Балканите, които не включват съществуването на съединена България извън руските условия.
Подтикнати от Русия, група офицери-русофили извършват преврат и детронират героя на Съединението - княз Александър I Батенберг. Стамболов се обявява решително срещу преврата и организира контрапреврат, довел до връщането в Княжество България на княза. След формално доброволната абдикация на княз Александър I, Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет , провежда избори и свиква III Велико Народно събрание , което избира нов княз Фердинанд I.
След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия . Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Сан Стефанския договор, но останали извън българската държава.
Взел главно участие в три неуспешни въстания, Стамболов осъзнава, че на този етап, предвид интересите на Великите Сили, единственият успешен път за национално обединение е дипломатическия. Преценявайки слабостта на Османската империя, Стамболов съчетава политика на приятелство и натиск спрямо султана. В резултат са постигнати редица църковни и просветни придобивки. В лицето на Османската империя Стамболов вижда необходим съюзник срещу сръбските и гръцки интереси в Македония. Тази политика е съчетана с изграждането на модерна армия по европейски стандарти, която в бъдеще да изпълни задачата на национално обединение. Стамболов провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на националния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори.
Стамболов следва енергично политика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекционизъм, строга данъчна политика, промишлено и гражданско строителство. Той развива активна законодателна дейност.. Приема закон за насърчаване на производството на местни тъкани,закон, който определя железниците за собственост на държавата. Така предотвратява опасността от изпадане на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.
Действията на Русия убеждават Стамболов в истинската цел на нейната имперска политика - превръщането на България в руски протекторат. Руските интереси са в разрез с българските стремежи за национална независимост и национално обединение, изразени в управлението на Стамболов.
Стамболов остро се противопоставя на всеки опит за вмешателство в българските дела, особено на Русия. За постигане на тази цел Стамболов предприема редица крути мерки, които се използват като доказателство за наличието на диктаторски режим. Приети са законите срещу разбойничеството и за ограничение на печата. Стамболов многократно опитва да подобри взаимоотношенията с Русия. Въпреки това на 6 ноември 1886 година Русия скъсва дипломатическите отношения с България.
Непримиримостта на Стамболов спрямо Русия е в разрез с амбициите на Фердинанд I за официално признание. Така фердинанд I , търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894 година. Именно при такава обстановка настъпва края на 8-годишното управление на Народно-либералната партия и нейния лидер Стамболов, приеман за най-значимия български държавник.
На 3 Юли 1895 година Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от известни македонстващи наемници и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница - бивш съратник на Стамболов, който по внушение на Русия се опитва да извърши неуспешен атентат срещу Фердинанд I и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
Управлението на Стефан Стамболов е характерно с активна законодателна и политическа дейност за осигуряването на икономическата независимист на България и преодоляване на общата и многопосочна изостаналост на страната. В годините 1887-1894 е поставена основата на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава.