На 22 април 1899 година в Санкт Петербург се ражда Владимир Сирин.
В руската литература той влиза с името Сирин, но по-късно, в американската - като Владимир Набоков. Написва 8 романа на руски и 8 на английски.
Читателите на Набоков го подозират във всевъзможни грехове , особено в педофилия. Когато прочетем повече за него обаче, установяваме, че той е един сериозен мъж, който се интересува от литература, шахмат и пеперуди /дори открива и описва няколко нови вида/. Имал е вълнуващи връзки, но предимно с дами на неговата възраст.
Романът му "Лолита" обаче, предизвиква истински фурор сред световния интелектуален елит. Никой не може да каже кой е прототипът на страстните му фантазии, а може би просто няма такъв.
Набоков е първото дете в едно от най-богатите руски семейства. Роден е на една и съща дата с Шекспир и 100 години след рождението на Пушкин. Според нумеролозите това е знак от Съдбата.
Лоди, както го наричат като малък по английски маниер, прекарва детството и юношеството си е Петербург. В семейството има необичайни порядки - бащата проповядва английски начин на живот, децата му научават първо английски , а след това руски език, обличат се по английски образец, играят шах, тенис и бокс.
На 12-годишна възраст Лоди постъпва в най-престижното за времето си Тенишеско училище.
Всяко лято семейството прекарва на френската Ривиера, където още 10-годишен, Владимир се увлича по своята връстница Колет. Малкото момиченце дори го дарява с целувка. Тези спомени да описани в романа му "Другите брегове".
Своята първа голяма любов бъдещият писател изживява през лятото на 1915 година. Тогава, 16-годишен той се влюбва в 15-годишната си съседка. Скоро животът му става невъзможен без Валя, той й се кълне, че ще се ожени за нея, след като завърши училище.
Разбира се, това не се случва, но споменът за тази любов писателят пази за цял живот. Почти всички негови героини са на годините на Валя, дори физически приличат на нея.
През 1916 г. Владимир със собствени средства издава първата си стихосбрика, а на 17 години става милионер. Бездетен вуйчо му оставя огромно имение и няколко милиона.
След една година обаче, избухва Октомврийската революция и така приключва безгрижния живот за Владимир Набоков и неговото семейство - те напускат Русия завинаги.
Семейството се установява в Берлин, а Лоди се записва да следва в Кеймбридж в специалността зоология. По-късно обаче се прехвърля във факултета по руска и френска литература. Като студент публикува първите си научни статии за пеперудите, превежда на руски, пише разкази и стихове.
През 1922 година обаче, бащата на Владимир е убит от двама монархисти, а Лоди се дипломира и се връща в Берлин. Майка му се премества в Прага и младежът остава сам, с неясно и несигурно бъдеще, но пък влюбен в Светлана Зиверг, с която се сгодява. Родителите на момичето обаче не са съгласни с отношенията между двамата млади, защото не смятат, че Набоков ще може да се грижи добре за дъщеря им. Така двамата се разделят.
За да се издържа, Владимир дава уроци по тенис, руски и английски, измисля шахматни задачи и... продължава да пише.
Три месеца след раздялата си със Светлана, той среща бъдещата си съпруга Вера Слоним. Ухажването продължава две години, докато накрая писателят успява да превземе сърцето на красавицата. Вера става негова съпруга, сътрудник и Муза. Заради Владимир, тя зарязва собствената си диплома от Сорбоната и литературните си успехи. Бракът им е щастлив.
В началото на 30-те години обаче , когато фашизмът в Германия набира сила, става трудно да се живее там, защото жената на Набоков е еврейка. Местят се в Прага, а след това и в Париж.
Когато немците нахлуват в Париж, семейството отново е в опасност и се налага да бяга. Избират САЩ. През 1945 година писателят получава американско гражданство и работи като експерт по пеперуди в Музея по естествена история в Ню Йорк. По-късно започва да преподава европейска и руска литература в Уелсли, Станфорд и Харвард. Това прави в продължение на 18 години, но не се отказва и от пеперудите.
На 6 декември 1953 години Набоков написва "Лолита". В Америка отказват да издадат "тази порнография", но парижко издателство се съгласява да отпечата романа.
Първоначално критиката въобще не го забелязва, докато Греъм Грийн не го обявява за най-добрата книга на годината. Разгарят се дебати дали "Лолита" е произведение на изкуството или порнография.
Романът е забранен във Франция, а тиражът - арестуван. Европейският скандал обаче, прави романа на Набоков бестселър в Америка. Само с една книга, писателят решава всичките си финансови проблеми. Той напуска университета, връща се в Европа и се отдава на творческа дейност. В продължение на 17 години Набоков живее край Женевското езеро, продължава да пише, превежда ранните си произведения на английски, а "Лолита" на руски. До края на живота си обаче, остава с Вера...
Владимир Набоков умира в Лозана на 2 юли 1977 година, покосен от вирусна инфекция. Надгробният му надпис е кратък :" Владимир Набоков. Писател. 1899-1977".
Автор: Албена Иванова
В руската литература той влиза с името Сирин, но по-късно, в американската - като Владимир Набоков. Написва 8 романа на руски и 8 на английски.
Читателите на Набоков го подозират във всевъзможни грехове , особено в педофилия. Когато прочетем повече за него обаче, установяваме, че той е един сериозен мъж, който се интересува от литература, шахмат и пеперуди /дори открива и описва няколко нови вида/. Имал е вълнуващи връзки, но предимно с дами на неговата възраст.
Романът му "Лолита" обаче, предизвиква истински фурор сред световния интелектуален елит. Никой не може да каже кой е прототипът на страстните му фантазии, а може би просто няма такъв.
Набоков е първото дете в едно от най-богатите руски семейства. Роден е на една и съща дата с Шекспир и 100 години след рождението на Пушкин. Според нумеролозите това е знак от Съдбата.
Лоди, както го наричат като малък по английски маниер, прекарва детството и юношеството си е Петербург. В семейството има необичайни порядки - бащата проповядва английски начин на живот, децата му научават първо английски , а след това руски език, обличат се по английски образец, играят шах, тенис и бокс.
На 12-годишна възраст Лоди постъпва в най-престижното за времето си Тенишеско училище.
Всяко лято семейството прекарва на френската Ривиера, където още 10-годишен, Владимир се увлича по своята връстница Колет. Малкото момиченце дори го дарява с целувка. Тези спомени да описани в романа му "Другите брегове".
Своята първа голяма любов бъдещият писател изживява през лятото на 1915 година. Тогава, 16-годишен той се влюбва в 15-годишната си съседка. Скоро животът му става невъзможен без Валя, той й се кълне, че ще се ожени за нея, след като завърши училище.
Разбира се, това не се случва, но споменът за тази любов писателят пази за цял живот. Почти всички негови героини са на годините на Валя, дори физически приличат на нея.
През 1916 г. Владимир със собствени средства издава първата си стихосбрика, а на 17 години става милионер. Бездетен вуйчо му оставя огромно имение и няколко милиона.
След една година обаче, избухва Октомврийската революция и така приключва безгрижния живот за Владимир Набоков и неговото семейство - те напускат Русия завинаги.
Семейството се установява в Берлин, а Лоди се записва да следва в Кеймбридж в специалността зоология. По-късно обаче се прехвърля във факултета по руска и френска литература. Като студент публикува първите си научни статии за пеперудите, превежда на руски, пише разкази и стихове.
През 1922 година обаче, бащата на Владимир е убит от двама монархисти, а Лоди се дипломира и се връща в Берлин. Майка му се премества в Прага и младежът остава сам, с неясно и несигурно бъдеще, но пък влюбен в Светлана Зиверг, с която се сгодява. Родителите на момичето обаче не са съгласни с отношенията между двамата млади, защото не смятат, че Набоков ще може да се грижи добре за дъщеря им. Така двамата се разделят.
За да се издържа, Владимир дава уроци по тенис, руски и английски, измисля шахматни задачи и... продължава да пише.
Три месеца след раздялата си със Светлана, той среща бъдещата си съпруга Вера Слоним. Ухажването продължава две години, докато накрая писателят успява да превземе сърцето на красавицата. Вера става негова съпруга, сътрудник и Муза. Заради Владимир, тя зарязва собствената си диплома от Сорбоната и литературните си успехи. Бракът им е щастлив.
В началото на 30-те години обаче , когато фашизмът в Германия набира сила, става трудно да се живее там, защото жената на Набоков е еврейка. Местят се в Прага, а след това и в Париж.
Когато немците нахлуват в Париж, семейството отново е в опасност и се налага да бяга. Избират САЩ. През 1945 година писателят получава американско гражданство и работи като експерт по пеперуди в Музея по естествена история в Ню Йорк. По-късно започва да преподава европейска и руска литература в Уелсли, Станфорд и Харвард. Това прави в продължение на 18 години, но не се отказва и от пеперудите.
На 6 декември 1953 години Набоков написва "Лолита". В Америка отказват да издадат "тази порнография", но парижко издателство се съгласява да отпечата романа.
Първоначално критиката въобще не го забелязва, докато Греъм Грийн не го обявява за най-добрата книга на годината. Разгарят се дебати дали "Лолита" е произведение на изкуството или порнография.
Романът е забранен във Франция, а тиражът - арестуван. Европейският скандал обаче, прави романа на Набоков бестселър в Америка. Само с една книга, писателят решава всичките си финансови проблеми. Той напуска университета, връща се в Европа и се отдава на творческа дейност. В продължение на 17 години Набоков живее край Женевското езеро, продължава да пише, превежда ранните си произведения на английски, а "Лолита" на руски. До края на живота си обаче, остава с Вера...
Владимир Набоков умира в Лозана на 2 юли 1977 година, покосен от вирусна инфекция. Надгробният му надпис е кратък :" Владимир Набоков. Писател. 1899-1977".