Хариет Бичър Стоу е американска писателка, известна с романа си против робството на цветнокожите в Америка – "Чичо Томовата колиба".
Хариет Бичър Стоу е родена в Личфийлд, Кънектикът, на 14 юни 1811 година. Отраснала в семейството на пастор, тя възприема най-важните пуритански добродетели – силна набожност, благочестие, труд и усърдие.
Майка й, родила осем деца, умира на 41 г., когато Хариет е едва четиригодишна. Момичето получава много добро образование. В училището, ръководена от сестра й , тя изучава езици, природни и технически науки, композиране, етика, логика, математика – предмети, по правило преподавани само на момчета. След завършването си става учителка в същото училище.
През 1836 година Хариет се омъжва за Калвин Елис Стоу, преподавател вдовец, чиято съпруга е била нейна приятелка. Ранните години на брака им са белязани от бедност. За 14 години Стоу ражда 7 деца. През 1850 на съпруга й е предложено професорско място и семейството се премества в Мейн.
Заедно със сестра си, Хариет написва учебник по география. Литературната й кариера започва през 1836 година , когато спечелва награда от "Уестърн Монтли Магазин". Тя става редовен сътрудник на списанието, като пише разкази и есета. Първата й книга, "Мейфлауър" (това е името на кораба, с който пристигат първите заселници пуритани в Америка през 1620 година), излиза през 1843 година.
През 1850 г. Конгресът приема закона срещу бягството на роби. Появяват се протести, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. По този повод Стоу написва "Чичо Томовата колиба", която веднага разбунва духовете.
Президентът Ейбрахам Линкълн се среща със Стоу и се шегува, че Хариет е малката женичка, която е започнала голямата война.
Популярността на Стоу й проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателката в литературните кръгове.
През 1863, 1856 и 1859 година Стоу пътува из Европа, където се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на лорд Байрон. Британското обществено мнение обаче се обръща срещу нея, когато тя смело и в писмена форма обвинява лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полу-сестра. Това става в момент, когато същото това общество тайно шушука по адрес на лорда, но никой не смее да го обвини открито. Стоу тежко понася британското лицемерие.
Към романа "Чичо Томовата колиба" в САЩ са отправени нападки за достоверност, въпреки, че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Стоу публикува "Ключ към Чичо Томовата колиба" , където разкрива своите документални източници.
По-късно Стоу написва още един роман срещу робството - "Дред - разказ за голямото Блато на отчаянието". В него се разказва за един драматичен опит за въстание на робите от южните щати. Писателката публикува също и изследвания на социалния живот, есета и малко томче с религиозна поезия.
Постепенно здравето на Хариет Бичър Стоу се влошава.През 1888 г. две години след смъртта на съпруга си, тя получава трайно душевно разстройство и на 1 юли 1896 година умира в Хартфорд, Кънектикът.
Автор: Албена Иванова