Екзарх Йосиф , със светско име Лазар Йовчев, е виден български духовник, екзарх на Българската екзархия.
Лазар Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер. Той бил любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер.
С помощта на живеещи в Цариград калоферци Лазар се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, а след това и във Френския колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, през 1864 година, вече 24-годишен, той постъпва в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.
Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новоположеният монах Йосиф за по-малко от три месеца става протосингел на Екзархията и архимандрит.
През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език , но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 година Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит , след като преди това е управлявал една година Видинската епархия.
Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война. На 24 април 1877 година младият ловчански митрополит Йосиф I е избран и провъзгласен за Екзарх от „ Църковно - народния събор“ в Екзархийския дом в Ортакьой.
Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата „велика длъжност“ да бъде духовен стълб на българщината и „да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията“ са реализирани в значителни мащаби.
До Балканската война екзархията сa включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, и още 8 епархии в Македония и една в Одринско , управлявани от екзархийски наместници.
Заставайки начело на българската църква, Екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя.
На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България , възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.
Икзарх Йосиф I открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи да учат в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 година в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители.
През 1902 година Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 година в Българска академия на науките.
Екзархът ликува от победния марш на Българското войнство по време на Балканската война и много тежко изживява решенията на Букурещкия мирен договор след Междусъюзническата война.
Екзархийското дело, градено с толкова труд и любов е смазано и опустошено. На 27 ноември 1913 г. Екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринска Тракия , е принуден да напусне Цариград и се прибира в София съкрушен душевно и физически. Въпреки влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст, екзархът остава до сетния си час начело на българската църква.
Цели 38 години екзархът e църковно народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело. Екзарх Йосиф умира на 20 юни 1915 година. Погребан е в южната открита галерия на църквата "Света Неделя" в София в близост до страничната олтарна врата.
Екзархът завещава цялото си лично имущество за народополезни цели. Завещанието е от 6 май 1915 година . За негови изпълнители са посочени Доростоло-Червенският митрополит Василий, Търновският митрополит Йосиф и племенникът на екзарха Мирон Г. Миронов.
Състоянието представлява суми на влогове в банки в България, Великобритания, Австро-Унгария и Русия, ценни книжа от български държавни заеми и облигации от заеми на градските управи на Киев, Харков и Херсон. Впоследствие върху част от средствата е наложен секвестър по силата на член 177 от Ньойския договор. В Русия ценните книжа се обезценяват вследствие на Първата световна война. Това затруднява изпълнението на волята на дарителя.
Със средствата от наследството на екзарх Йосиф са създадени 3 дарителски фонда.
Фонд "Екзарх Йосиф І" към Светия Синод на БПЦ е в размер на 300 000 лева по завещание. Волята на дарителя е с лихвите от него да се създадат 5 стипендии за ученици от духовните семинарии в София и Пловдив, като единият от учениците в Пловдивската семинария да бъде от родния град на дарителя - Калофер. Фондът се учредява на 27 май 1924 година с капитал 370 000 лева. Управлява се от Светия Синод. Първоначално средствата са оставени за капитализация. Стипендии започват да се раздават през 1934 година .През 1941 година се взима решение фондът да се остави за капитализиране.
Фонд "Екзарх Йосиф І" към Българската академия на науките е в размер на 150 000 лева по завещание. Волята на дарителя е годишните лихви да се използват за награждаване на книги, написани в защита на православната вяра и българската народност.
Фонд "Екзарх Йосиф І" към Мъжката гимназия в Разграда е в размер на 5 000 лева по завещание. Волята на дарителя е годишните лихви да се използват за покупка на книги за бедни ученици.
Екзарх Йосиф е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч за "Заслуги като верен страж на църковните и народни правдини". Централния площад в града е именуван Екзарх Йосиф I. Тук е изграден и негов паметник.