Амелия Еърхарт - първата жена-пилот прелетяла над Атлантическия океан

Амелия Еърхарт е американски пилот, една от първите жени-авиатори и първата жена, прелетяла над Атлантическия океан.  Родена е  на 24 юли 1897 г. в Ачисън, Канзас.  С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават

Амелия Еърхарт е американски пилот, една от първите жени-авиатори и първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. 

Родена е  на 24 юли 1897 г. в Ачисън, Канзас.  С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават необичайно възпитание, тъй като майка им не одобрявала моделирането на дъщерите в "послушни момиченца". В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за момичетата игри като стреляне по плъхове с пушка и катерене по дърветата.

През 1904 г. в желанието си  да има в дома си увеселително влакче,  Амелия закача стръмни релси за покрива на къщата и се спуска по тях в дървена кутия. Експериментът й  носи разцепена устна, скъсана рокля и невероятно въодушевление.

За пръв път  тя вижда самолет през 1907 г. на панаира на щата Айова в Де Мойн, но отклонява поканата на баща си да полетят с него, защото не изглеждал интересен.

До дванадесетата си година Амелия се обучава у дома с майка си, баба си и гувернантка. Когато семейството се мести в Де Мойн, Амелия и Пидж постъпват в държавно училище.

По-късно момичетата са  изпратени да живеят при приятели в Чикаго.  Там Амелия завършва гимназията "Хайд Парк" през 1916 г.  Започва да учи в колеж в Пенсилвания,   но скоро напуска.

През 1917 г. Амелия  получава сертификат за помощник-сестра от Червения кръст  и започва работа във военна болница "Спадина" в Торонто, която прекъсва след края на войната. През 1919 г.  тя  постъпва в университета "Колумбия",  но и там не се задържа дълго.

През декември  1920 г.  Еърхарт за пръв път се качва на самолет.  Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 г.  тя  постъпва на учение при Анита Анук , една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет - "Кинър Ърстър" - който нарича "Канарчето". На 22 октомрви 1922 г.  Еърхарт вдига Канарчето до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти.

На 15 май 1923 г.  Амелия  става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.През 1927 г.  тя  вече има почти 500 часа самостоятелен полет без сериозни инциденти. След няколко необмислени инвестиции наследството на баба й , основен източник на средства за семейството й , привършва. Амелия  е принудена за втори път да изостави следването в "Колумбия" и да си намери работа. Става учителка, а по-късно и социален работник.Въпреки трудните времена Еърхарт не спира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на "Кинър", производител на самолети, и пише вестникарски колонки, посветени на летенето.

След полета на Чарлс Линдберг  над Атланатика през 1927 година  Еърхарт получава покана да бъде първата жена, изпълнила същия полет. Предложението идва от Ейми Фипс Гест от хайлайфа на Америка, която пожелала сама да бъде първата жена, прекосила Атлантика в самолет. Разбрала, че идеята  й  не е никак безопасна, Гест търси жена-пилот, която да спонсорира и я намира в лицето на Еърхарт.

Сред координаторите на проекта е и бъдещият  й  съпруг Джордж Путнам, публицист. Еърхарт придружава пилотите Уилмър Щулц и Луис Гордън като пасажер със задачата да води бордовия дневник. Тримата излитат от Трепъси Харбър, Нюфаундленд  и правят полета на 17-18.6.1928 година, който е 21 часа.  Еърхарт обаче  не е пилотирала. При завръщането в САЩ екипажът е посрещнат от голям парад, завършил с прием при президента Кулидж. 

Полетът с Щулц и Гордън превръщат Еърхарт в знаменитост. Почти веднага след пристигането си в САЩ тя издава книга, заминава на турне, за да изнася  лекции, а след това рекламира разнообразни продукти. Заема се сериозно с промоцията на модна линия дамско облекло и куфари, а с приходите финансира авиационните си проекти. Приема работа като втори редактор в списанието "Космополитън" и използва и тази платформа, за да популяризира търговската авиация. Заедно с Линдберг инвестира пари и усилия в създаването на първия редовен рейс между градовете Ню Йорк и Вашингтон.

Еърхарт мечтае и за собствен рекорд. През август 1928 година  тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. През 1929 година пък  се пробва и в авиационно състезание за жени от Санта Моника до Кливланд  и печели трето място. През  1930 година Амелия  започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където настоява за отделянето на женските рекорди. Скоро и Международната федерация по аеронавтика въвежда разделението.

На следната година  Еърхарт поставя нов световен рекорд за височина - достига 18 415 фута. По същото време започва да съдейства на организацията "Деветдесет и деветте", създадена, за да подпомага жените авиатори. Името на организацията е измислено от нея - на първото събрание се събират точно 99 жени.

На 20 май 1932 година  34-годишната Амелия Еърхарт излита сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд с идеята на повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг.  След 14 часа и 56 минути каца на пасище в Северна Ирландия. Днес там се намира център "Амелия Еърхарт".

Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан  сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за постижения в авиацията) от конгреса на САЩ,  орден на "Почетния легион" от правителството на Франция и златен медал на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър. 

На 11 юли 1935-та Еърхарт става първият човек, летял сам  от Хонолулу до Оукланд, по-късно същата година лети сама от Лос Анджелис до Мексико сити . Следващият  й рекорд е сама от Мексико сити до Ню Йорк.Еърхарт участва и в състезания за жени като наградите  й  са многобройни, а през 1936 година  решава, че е време и за околосветски полет, за който й е нужен нов самолет. 

Полетът, който  Амелия Еърхарт планира, не  е първият около Земята, но ще е най-дългият - 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март 1937 година от Оукланд .  В Хавай  самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър , но вместо да се издигне, самолетът се завърта. Причината не е изяснена, но полетът е отложен тъй като пораженията по машината са сериозни.

Еърхарт решава да опитва повторно само с Нунан и то от запад на изток поради метеорологични причини. Излитат на 1 юни 1937 година. Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На На 29 юни пристигата в лае, Нова Гвинея. Остават им само 11 000 км над Тихия океан. 

На 2 юли  тръгват от Лае към остров Хауланд. Там корабът "Итаска" на американската брегова охрана чака Еърхарт, за да й  помогне да се приземи. Поради серия от грешки, за които има много теории, радио навигацията от "Итаска" не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и така разбира, че координатите й  са неправилни), но тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва.

Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не достигат до летците, но става ясно, че самолетът вече не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на авиокомпания Пан Американ, но и през последвалите пет дни никой не успява да получи достатъчно данни за координатите му.

"Итаска" започва търсене на север и запад  от Хауланд. Скоро издирването се поема от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изчезването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, но не се забелязват нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.

Издирването продължава девет дни и струва четири млн. долара. Но недоразвитите техники на търсене и липсата на координация в усилията на военноморските сили и бреговата охрана водят в задънена улица. Не са открити никакви физически останки.

Теории за изчезването на самолета и екипажа му има много, но не са доказани . Една от тях, с много поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази теория намира доказателства и в кореспонденция на Путнам, която показва, че в Лае самолетът не е зареден догоре.

Животът и изчезването на Еърхарт са описани в много книги и статии. Известна е не само с рекордите си, но и с постоянството, амбицията и куража си.  Тя е и кумир  на ранното феминистко движение. 

Автор: Албена Иванова