Тодор Каблешков

Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 1 януари 1851 година.  Въпреки че принадлежи към чорбаджиите хаджи Лулчо е патриот и родолюбец., Тодор е силно привързан към майка си Стойка и

Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 1 януари 1851 година.  Въпреки че принадлежи към чорбаджиите хаджи Лулчо е патриот и родолюбец.,

Тодор е силно привързан към майка си Стойка и тежко понася ранната й  смърт. За него и петте му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо. Леля му Пена или както самия Тодор я нарича„мама Пена“ е образована българска,която често му разказва за многобройните подвизи на съпруга си Дончо Ватах-войвода.  Още от най-крехка възраст Тодор  има проблеми със здравето,но това никога не го спира.Първоначално учи в родната Копривщица,където му преподава Харитон Груев(по-късно той побългарява името си на Веселин),брат на големия възрожденец Йоаким Груев.Тодор се отличава като добър и прилежен ученик.

В края на 1864 г. Хаджи Лулчо води Тодор в Пловдив, където го записва в престижното главно епархийско училище. Там  момчето  се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите. Неведнъж споровете с другите ученици-гърци прерастват в ръкопашни схватки.

  През 1867 г. Тодор се разболява тежко и баща му е принуден да го върне обратно в Копривщица, където му се преподава като частен ученик,за да не изостава с образованието си. Именно тогава той проявява организаторските си способности като основава ученическо дружество за просвета и знание „Зора“.

Той става ученик в изключително престижния за времето си френски лицей "Мехтеп Султание" в Галата сарай. Това става есента на 1868 г. в Цариград, където  Каблешков има възможността да се включи в кръжока на Петко Славейков   и се запознава за пръв път с някои произведения на Любен Каравелов.  В лицея се запознава с други ученици българи като сред тях са Павел Бобеков и Константин Величков. .В лицея Тодор се сблъсква с познатия му от Пловдив гърцизъм и именно след един бой с гърци, той се отказва от името си Тодор(което е с гръцки произход) и настоява да се обръщат към него с българското Богдан. Проявява интерес към френската и руската литература,прави опити да пише стихове под силното влияние на Славейков. При пребиваването си в Цариград Тодор буквално е обладан от мисълта да убие султан Абдул Азис

През 1871 г. Каблешков  се завръща в родната Копривщица. Именно оттогава датират и първите му революционни прояви.Каблешков се среща и със самия Васил Левски  и това  оказва силно влияние за  по-нататъшното му развитие като революционер.

Каблешков заминава за Одрин  където се научава да работи на телеграф  като ученик в Одринската железопътна гара. Там организира и първия си бунт макар и символичен.. Овладял добре телеграфа Каблешков постъпва като чиновник-телеграфист в станцията на барон-Хиршовата железница в Пловдив . Показва завидни умения и е преназначен като телеграфист на гара Белово  и скоро е повишен до неин началник.Въпреки че поста му осигурява едно завидно материално състояние той не се отказва от делото си,а напротив. Под прикритието си на началник-гара той обикаля селата  като се опитва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната дейност. От Белово Каблешков поддържа активна връзка със своите съмишлениции и взима участие в подготовката на Старозагорското въстание.  Подпомага местните революционера в укрепването и развитието на комитетите. През есента на 1875 г. здравето му отново се влошава и той заминава за родната си град.

Именно там научава за злополучния край на Старозагорското въстание,което го подтиква да се заеме с революционна дейност още по-активно.

През есента на 1875 г. след краха на Старозагорското въстание в Гюргево се събират видни революционни дейци,за да планират ново въстание,което трябва да избухне през пролетта на следващата година. Сред създателите на Гюргевския централен революционен комитет са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Стафан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Измирлиев и др.  След дълги разисквания те разделят българските земи на четири революционни окръга-Врачански, Търновски,Сливенски и Пловдивски,по-късно преименуван на Панагюрски.

Решено е въстанието да избухне на 1 май. В Четвъртия революционен окръг за главен апостол е избран Панайот Волов,като за негов помощник е определен Георги Бенковски.В началото на януари 1876 г. двамата пресичат Дунав при Оряхово. Двамата апостоли намират активни помощници в лицето на Каблешков, Кочо Честименски, Захари Стоянов и много други.  Вечерта на 13 януари апостолите  се заклеват на евангелие, нож и  револвер.  Волов дава на Каблешков пълномощно,което доказва че е оторизиран да създава революционни комитета от самото ръководство на въстанието. Каблешков отново се разболява,но това не го спира. На 13 април се провежда събранието в Оборище. Събранието продължило от 13 до 16 април и там е взето решение въстанието да се обяви на 1 май,а в случай на предателство и по-рано.По-късно въстанието е предадено от Ненко Терзийски. 

Първоначално турците подценяват мащабите на съзаклятието - в Копривщица е пратен единствено кърсердаринът Неджиб ага с няколко заптиета да арестуват бунтовниците. Датата е 19 април 1876 г. На 20 април стражите започват арестите.Сред хората, които Неджиб ага трябвало да арестува, бил и Каблешков, но неговата майка заблуждава кърсердарина, че той не си у дома, въпреки че тогава Тодор лежи болен в бащината си къща. Изправени пред разгром на въстанието още преди да е започнало, Каблешков, въпреки болестта, взима решение то да се обяви преждевременно. По негова заповед камбаните в градските църкви забиват, обявявайки началото на бунта, останал в българската история като Априлското въстание. Датата е 20 април 1876 г., а часът е около 10 сутринта. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Групата, предвождана от Георги Тиханек , случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост. Той е първият турчин, убит във въстанието. Тиханек го застрелва с един куршум в главата. Под водачеството на Каблешков конакът е обкръжен, но след кратка обсада Неджиб ага успява да избяга заедно с по-голяма част от хората си, но по време на  бягството са убити няколко заптиета, включително мюдюрина, а агата губи сабята си. Именно тогава Каблешков пише прочутото "кърваво писмо", което гласи:

"Братия!....

... Сега,когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица,20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков"

Накрая на писмото Каблешов рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина. Писмото е отнесено от Никола Салчев  до Панагюрище толкова бързо, че конят му умира от преумора. Друго кърваво писмо е изпратено чрез Никола Караджов до Клисура.

Властта в Копривщица е поета от военен съвет, чийто председател е Каблешков. За щаб на въстаниците е определена аптеката на д-р Спас Абрашев. Всички пътища и пътеки около Копривщица са блокирани от въстанически отряди.

На 1 май башибозука започва да се събира около Копривщица,подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души. Те вече са  унищожили  Панагюрище и изпраща помощ на турците в  Копривщица. Въстаниците отново се предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозука нахлува в Копривщица и градът е  подложен на разграбване,а жителите-на кланета. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив.  

Оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се опитват да преминат Балкана, да пресекат Дунав  и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души. Бивакът им е нападнат изненадващо от турци и двама бунтовници са убити на място.Каблешков е заловен,а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен.

Убитите са обезглавени,а главите им са взети за трофеи.  След разпити ,на които Каблешков не признава нищо Селями паша  тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците,  за да ги предаде на пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв,а Каблешков знае какво ги чака в града- още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато керванът  спира да нощува недалеч от Габрово ,   Каблешков се възползва от невниманието на едно заптие ,отнема револвера му и се застрелва в главата.

Датата е 16 юни 1876 г. ,а Каблешков е едва 25 годишен.Габровския архиерейски  наместник измолва Селями паша да му даде тялото,за да бъде погребано по християнски.Въстаникът е измит, облечен в нови дрехи и тялото му е погребано близо до гробовете на двама четници  на Хаджи Димитър.  Една девойка засажда на пресния гроб здравец.

.

Автор: Албена Иванова