Компютърът е изобретен от група американски учени водени от един българин . Името на този българин е Джон Атанасов . Идеята е била негова , ръководството на екипа е било негово . И е създал нещо, без което в днешно време не можем . За съжаление обаче, Джон е приел американско гражданство и сега американците казват ,че е бил техен учен . Но това не е вярно, Джон Атанасов си е българин и е един от хората, с които можем да се гордеем.
Джон Атанасов е роден в семейство с девет деца с баща българин и майка американка . Като ученик Джон имал интереси към математиката , волейбола и към бащината му страна . И на 9-тия си рожден ден получава подарък, който променил живота му - сметачна линийка. Но когато се появил първият механичен калкулатор, всички забравили за тези линийки, всички освен Джон .
Той продължавал да изучава възможностите на тази линийка и постоянно работел с нея . Джон е заинтересуван от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции.
Джон завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки (под науки се има предвид биология, физика и химия) и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921г. влиза в университета на Флорида. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете Джон Атанасов проявява интерес към електрониката и продължава с висшата математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г.
От септември до ноември 1925 година той е зает с подготовката на магистърската си степен в Щатския колеж в Айова и с преподаване на два математически класа. Въпреки че неговият социален живот бил твърде минимален, заради напрегнатия му график, той бил член на Dixie Club, клуб организиран за студентите, които са далеч от домовете си . Една вечер решава да се отбие до клуба, за да види какво представлява. Там среща Люра , 25-годишна студентка по икономика от Оклахома.
През юни 1926г., Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика.
През есента на 1930 г. Джон става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика.
След опитите с много математически устройства, налични по това време, Атанасов решава, че те попадат в два класа — аналогови и цифрови. Доколкото терминът „цифров” тогава още не е използван, Атанасов отбелязва разликата на аналоговите устройства с това, което той смята за „по-добрите машини за пресмятане”. През 1936 започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор. Той е използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.
След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939г., Атанасов започва създаването на компютъра. За да му помогне да реализира целите си, той наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери . През периода 1939-1941г. те работят по направата и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречена по-късно тяхната Операционна система и самият компютър.
Когато започва Втората световна война, работата по компютъра е прекъсната. Въпреки, че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им никога не е патентован.
През септември 1939 година Атанасов отива в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. Джон смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, но той често ги посещава.
През 1948, при едно от отиванията си в Еймс, той бил изненадан и разочарован от това, че компютърът Атанасов-Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен. Нито той, нито Бери са били информирани, че компютърът ще бъде унищожен. Само няколко части от компютъра са запазени.
Дългото отсъствие от семейството му започва да се усеща. Той и Люра се отчуждават един от друг. През 1949 те се развеждат и Люра заедно с децата се премества в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби, от Айова.
Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, бележи голяма част от живота на Джон Атанасов. Той тече с години, изписани са стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. И накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов.
Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента. Уотъргейтският скандал отнема на Джон Атанасов първите колони на сутрешните вестници след излизането на съдбоносното съдебно решение и съответно първите минути заслужена слава. Но Уотъргейт не е единствената причина за мълчанието на пресата. Най-съществените причини за бавното публично признаване на приоритета на Атанасов след процеса са две — първо, сложната научно-техническа материя, изложена в обемисто съдебно решение и в огромно количество документи и, второ, митът за изобретателския приоритет на Мокли и Екърт, които използват информационния вакуум след процеса, за да внасят объркване, като игнорират съдебното решение и заслугите на Атанасов.
Единствено ръководството на Щатския университет в Айова предприема редица действия в чест на Атанасов, за да увековечи историческото му изобретение. Университетът неуморно изпраща протести до изданията, в които все още се допускат „погрешни равносметки за историята на компютъра“.
Джон Атанасов посещава втората си родина — България, два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.
Второто му посещение в България е през май-юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Посещава и родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско, където е посрещнат от земляците на своя баща изключително радушно, с много ентусиазъм и признателност. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.
След продължително боледуване Джон Атанасов умира на 15.6.1995 година.
Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България — през 1983 г. той е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса — така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.
Българският президент Георги Първанов учреди награда на името на Джон Атанасов, която се връчва ежегодно от 2002 г.