Болестта на Алцхаймер и нейният откривател

Алоис Алцхаймер  е немски психиатър  и невропатолог роден на 14 юни 1864 година в Германия. Алцхаймер има заслуги за идентифицирането на първия публикуван случай на "пресенилна деменция", която по-късно ще  се идентифицира

Алоис Алцхаймер  е немски психиатър  и невропатолог роден на 14 юни 1864 година в Германия. Алцхаймер има заслуги за идентифицирането на първия публикуван случай на "пресенилна деменция", която по-късно ще  се идентифицира като болестта на Алцхаймер. През 1901 г. Алцхаймер наблюдава пациентка във Франкфуртски пансион. Петдесетгодишната жена имала странни поведенчески симптоми, включително и загуба на краткотрайната памет. Тази пациентка се превръща в мания за него в следващите години. През април 1906 пациентката  умира и Алцхаймер изпраща записките си и мозъка й в Мюнхен.



След направените изследвания се установява, че болестта на Алцхаймер е  заболяване , свързано с деградация в психическите  способности и атрофия  на кората на мозъка  (разрушаване на мозъчните клетки). Дегенеративно заболяване на мозъка с неизяснена причина, настъпващо в пресениума (50-65-год. възраст) с напредваща мозъчна атрофия и прогресираща деменция .

Това е най-честата причина за деменция след 65-годишна възраст. Болестта се увеличава рязко с напредването на възрастта, като ранните форми са редки. Голяма част от случаите са спорадични, но съществуват и редки семейни форми с автозомно-доминантна наследственост, чието начало по принцип е ранно. Характерните патоанатомични увреди при болестта на Алцхаймер са мозъчна атрофия със загуба на неврони, неврофибрилната дегенерация, сенилните плаки, амилоиднатаангиопатия. Изразеността на тези увреди съответства добре на тежестта на деменцията. Тези увреди преобладават в хипокампа и в асоциативната кора. Такива увреди има и при нормални мозъци на стари хора, но плътността им е много по-малка, а разпределението им е различно.

Коровата атрофия се дължи на загуба на неврони , която засяга особено много коровите неврони с големи размери.От клинична гледна точка първите прояви на деменцията често са нарушения в късата памет, изолирани или пък съчетани с нарушения на речта. Болестта постепенно напредва. Прегледът не открива нито сетивен, нито двигателен дефицит, зрителните периметри са нормални, а кожните плантарни рефлекси са във връзка с флексия; в хода на болестта често се срещат хипертония от екстрапирамиден тип и генерализирани епилептични  припадъци. Прогресивното влошаване води до състояние на тежка деменция и болният остава прикован на легло, а смъртта настъпва след 7-10 години от началото на заболяването.

Засега леченията просто забавят, но нито лекуват, нито спират развитието на болестта.

Обикновено болестта  засяга хора над шестдесетте. Симптомите на Алцхеймер са загуба на памет, настъпват пробелми в ежедневието и в работата. Трудности да си припомниш обикновени неща. Проблем с говора. Дезориентираност от време на време. Проблеми с абстрактното мислене. Забравяне на отделни неща и мястото им на съхранение. Смяна в настроението и поведението. Смяна в характеровите особености на личността. Загуба на инициатива. Основните симптомите, които объркват живота на болните от Алцхеймер, са бавна загуба на паметта (особено за наскоро станали събития), неспособността да се научават нови неща, нарастваща тенденция да се повтаря едно и също, объркване и дезориентация, раздразнителност, напрегнатост и бавно западане на личностните и социални умения.

Една от трудностите да се засече болестта е, че страдащите от нея не забелязват какво се случва с тях - просто не долавят промяната у себе си. Затова, ако ви се стори, че ваш близък има симптомите на Алцхаймеровата болест, най- добре е да го заведете на лекар. Алцхаймеровата болест има пагубно влияние върху организма.

И на страдащите от нея, и на тези, които се грижат за тях никак не им е лесно. Не е невъзможно обаче болестта да се контролира поне отчасти. Необходимо е  болният да се придържате към почти рутинно и без особени промени всекидневие и да  се поддържа общото си здравословно състояние чрез подходяща диета и леки физически натоварвания.

Автор: Албена Иванова