Дженюариъс Макгахан - освободителят на България

Дали днешните млади хора знаят  кой е Макгахан и какво е направил за Освобождението на България от турско робство?

 Джанюариъс Макгахан  е американски журналист, известен с участието си като кореспондент в Руско-турската война.

Роден е на  12 юни 1844  г. във ферма близо до град Ню Лексингтън, в щата Охайо, САЩ.

На 17 г. кандидатства за учител в селското училище и след като му е отказано, заминава за щата Индиана. През зимата на 1863 — 1864 г. се премества в град Сейнт Луис, а през декември 1868 отива в Европа, за да учи право в университета в Брюксел .

 Макгахан не получава диплома на юрист, но, научавайки френски и немски,  открива, че му се отдават езиците. По една случайност  негов приятел   убеждава редактора  на “Ню Йорк Хералд” за Европа  да назначи Макгахан за военен кореспондент към френската армия.

През 1876 г. Макгахан се скарва с  издателя на “Ню Йорк Хералд” и напуска вестника. Поканен е от своя приятел Скайлър, американски генерален консул в Константинопол, да разследва сведенията за широкомащабни зверства, извършени от турската армия срещу цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание през  1876 г.

Макгахан получава журналистическо задание от “Лъндън Дейли Нюс”, водещ на времето си либерален вестник в Англия и заминава за България на 23 юли 1876 г. След като на 28 юли посещава Филипополис, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него

За Батак Макгахан пише,  че турските войници насила вкарали някои от селяните в църквата, която след това била запалена, а останалите живи били измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан казва също, че от общо седем хиляди души население оцелели само две хиляди души. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира - изравнени със земята и общо петнайсет хиляди души изклани. Тези репортажи, публикувани първо в “Лъндън Дейли Нюс”, а по-късно и в други вестници, извикват във Великобритания  широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизрели, чието правителство подкрепя Турция, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина, но подобни аргументи биват опровергани от репортажите на Макгахан. Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета “Българските ужаси и източния въпрос”.

По време на Руско-турската война  Макгахан е назначен за военен кореспондент на “Лъндън Дейли Нюс” и благодарение на приятелството си с генерал Скобелев, един от руските военачалници, придружава на кон първите руски военни части при преминаването им на Дунава и навлизането им в България. Той отразява всички важни сражения в Руско-турската война, включително обсадата на  Плевен и защитата на Шипка. Макгахан е свидетел на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор, с който войната приключва.

Той се намира в Истанбул, канейки се да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция там (на която биват определени окончателните граници на България), когато се разболява от тиф. Умира на 9 юни 1878 г. и бива погребан в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал Скобелев.

Пет години по-късно тялото  на Макгахан е пренесено в Съединените щати и препогребано в Ню Лексингтън, а по-късно българите в Америка поставят на гроба му  паметник  в знак на благодарност, на който пише "Макгахан, освободител на България".

В България по-възрастните знаят каква е ролята на Макгахан  за  извоюването на българската независимост. Време е това да научат и по-младите.

 На  името на големия журналист  са наречени улица в столицата , площад в Пловдив, както и улици и площади в няколко други градове на страната.

Знаем ли кой е Макгахан и какво е направил за Освобождението на България от турско робство?

 Джанюариъс Макгахан  е американски журналист, известен с участието си като кореспондент в Руско-турската война.

Роден е на  12 юни 1844  г. във ферма близо до град Ню Лексингтън, в щата Охайо, САЩ.

На 17 г. кандидатства за учител в селското училище и след като му е отказано, заминава за щата Индиана. През зимата на 1863 — 1864 г. се премества в град Сейнт Луис, а през декември 1868 отива в Европа, за да учи право в университета в Брюксел .

 Макгахан не получава диплома на юрист, но, научавайки френски и немски,  открива, че му се отдават езиците. По една случайност  негов приятел   убеждава редактора  на “Ню Йорк Хералд” за Европа  да назначи Макгахан за военен кореспондент към френската армия.

През 1876 г. Макгахан се скарва с  издателя на “Ню Йорк Хералд” и напуска вестника. Поканен е от своя приятел Скайлър, американски генерален консул в Константинопол, да разследва сведенията за широкомащабни зверства, извършени от турската армия срещу цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание през  1876 г.

Макгахан получава журналистическо задание от “Лъндън Дейли Нюс”, водещ на времето си либерален вестник в Англия и заминава за България на 23 юли 1876 г. След като на 28 юли посещава Филипополис, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него

За Батак Макгахан пише,  че турските войници насила вкарали някои от селяните в църквата, която след това била запалена, а останалите живи били измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан казва също, че от общо седем хиляди души население оцелели само две хиляди души. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира - изравнени със земята и общо петнайсет хиляди души изклани. Тези репортажи, публикувани първо в “Лъндън Дейли Нюс”, а по-късно и в други вестници, извикват във Великобритания  широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизрели, чието правителство подкрепя Турция, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина, но подобни аргументи биват опровергани от репортажите на Макгахан. Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета “Българските ужаси и източния въпрос”.

По време на Руско-турската война  Макгахан е назначен за военен кореспондент на “Лъндън Дейли Нюс” и благодарение на приятелството си с генерал Скобелев, един от руските военачалници, придружава на кон първите руски военни части при преминаването им на Дунава и навлизането им в България. Той отразява всички важни сражения в Руско-турската война, включително обсадата на  Плевен и защитата на Шипка. Макгахан е свидетел на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор, с който войната приключва.

Той се намира в Истанбул, канейки се да отпътува за Берлин, за да отрази мирната конференция там (на която биват определени окончателните граници на България), когато се разболява от тиф. Умира на 9 юни 1878 г. и бива погребан в гръцкото гробище в присъствието на дипломати, военни кореспонденти и генерал Скобелев.

Пет години по-късно тялото  на Макгахан е пренесено в Съединените щати и препогребано в Ню Лексингтън, а по-късно българите в Америка поставят на гроба му  паметник  в знак на благодарност, на който пише "Макгахан, освободител на България".

В България по-възрастните знаят каква е ролята на Макгахан  за  извоюването на българската независимост. Време е това да научат и по-младите.

 На негово име са наречени улица в столицата , площад в Пловдив, както и улици и площади в няколко други градове на страната.