Александър Ярославич е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество от 1252 до 1263 година. Смята го за една от най-важните фигури на средновековна Русия, а управлението му е начална точка на формирането на руския етнос.
Александър Ярославич провежда политика на сближаване със Златната орда /тюрко-монголска държава в долното Поволжие/ и фаворизиране на Източноправиславната църква в противовес на европейското влияние. Той нанася две тежки поражения на католическите сили - на 15 юли 1240 г. срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 г. срещу тевтонците в битката на Чудското езеро.
Едва 20-годишен Александър Ярославич ръководи военните действия на Новгород срещу Швеция в шведско-новгородските войни. На 15 юли 1240 г. с малка армия той напада шведите. Той удържа победа и шведите се оттеглят, а Александър оттогава получава името Невски.
Въпреки успеха си, той влиза в конфликт с боляри и скоро е прогонен от града, като мястото му е заето от брат му.
В началото на 1241 г. Тевтонскиятт орден предприема настъпление към Новгород и Александър Невски отново е повикан, за да оглави военните действия. На 5 април 1242 г. двете армии се срещат върху леда на Чудското езеро и Александър Невски отново удържа победа.
Руската историография традиционно придава голямо значение на двете победи на Александър Невски. Въпреки че военният ефект от тях е спорен, те се превръщат в символ на противопоставянето на Русия на Западна Европа и трябва да балансират въздействието върху националното самочувствие на катастрофалните поражения от Монголската империя няколко години по-рано.
През 1247 г. след смъртта на баща им, Александър Невски и брат му Андрей предприемат пътуване до столицата на Монголската империя, чийто васал е Владимирско-Суздалското княжество. Великият хан в Каракорум определя Андрей за наследник на Ярослав.
През 1251 Александър Невски изпраща пратеници в Норвегия , които сключват договор. Малко по-късно той отива в Сарай , столицата на Златната орда и обвинява Андрей, че си присвоява част от данъците, дължими на Ордата.
През 1252 г. Бату хан изпраща наказателна експедиция, която нанася поражение на Андрей при Переславъл и Александър става велик княз във Владимир. През 1256 г. той ръководи лично военна кампания срещу шведите в днешна Финландия, а през 1259 г. потушава въстание в Новгород.
През цялото си управление Александър Невски се стреми да поддържа добри отношения със Златната орда, като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Тази политика получава различни обяснения в историографията. Според някои изследователи той прави това, за да предпази страната от нови опустошителни нашествия. Като негови успехи са сочени освобождаването на Православната църква от данъци към монголите и издействането на неучастие на руски войски във водените от тях войни.
Други автори твърдят, че той смята заплахата от католицизма за по-силна и предпочита религиозната толерантност на монголите. Според по-критичните изследователи той поддържа васалните отношения като гаранция за собствената си власт в страната.
Александър Невски умира на 14 ноември 1263 година в Городец при завръщането си от поредното посещение в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир и е канонизиран от Руската православна църква през 1547 г.
По заповед на Петър I останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и днес.
На 21 май 1725 година императрица Екатерина I създава ордена "Александър Невски" като едно от най-високите руски военни отличия. Премахнат след Руската революция от 1917 година , на 29 юли 1942 година , орденът е възстановен отново.