Иван Мърквичка български художник от чешки произход от периода след Освобождението , един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.
Иван Мърквичка е роден в Чехия на 23 април 1856 година . Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.
По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година той идва в България. Назначен е като учител в Пловдив в гимназията "Св.св. Кирил и Методий", а по-късно в гимназия „Александър I".
Мърквичка се свързва с едни от най-изявените културни дейци в града - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на Рисувално училище в Пловдив , подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението през 1885 година осуетява идеята.
Училището става факт едва през 1896 година , а Мърквичка е неговия първи директор.
През 1886 година Мърквичка урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните картини на Мърквичка: „Пловдивски пазар", „Сакаджии", „Циганска веселба", „Птицепродавец", „Пазар в Пловдив" и др.
През 1889 година професорът се установява София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение . Тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите" и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година Мърквичка е избран за дописен член на БАН .
След повече от четири десетилетия професорът се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 година.