Истинското име на Георги Бенковски е Гаврил Груев Хлътев. Той е основна фигура в организацията и един от ръководителите на Априлското въстание през 1876 година на 4-ти Революционен окръг.
Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 година. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 година и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят - терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, Гаврил става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия.
Младежът обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Според неговите собствени думи пред Захари Стоянов, човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец.
В продължение на десет години Гаврил живее на различни места в Ориента - Измир, Смирна, Цариград, Анадола, Александрия , работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика - български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.
Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание през 1975 година с подпалване на Цариград и на Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има днес България е огромна.
В Букурещ Гаврил Хлътев се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на терористичния акт е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но получава указания от Христо Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение. Тук българският революционер се снабдява с паспорта на полския емигрант - Антон Бенковски. По-късно Гаврил Хлътев заменя малкото име Антон с Георги.
Бенковски е избран за помощник на Панайот Волов. Той се откроява със своите качества и Волов доброволно му отстъпва мястото си на главен апостол.
По време на обявяването на Априлското въстание на 20 април 1876 година в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май, след предателство, на мостче на река Костина той пада, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага.
Главата му е пратена в Ботевград , а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Самият автор се спасява по чудо от организираната им засада.
Родният дом на Бенковски в град Копривщица е превърнат в музей. Паметникът на войводата над града е проектиран през 1971 година от скулптора Христо Танев и архитекта П. Татаров. На скалите в основата му са издялани думите на Бенковски :"Ставайте робове, аз не ща ярем!". Паметник на Бенковски има и в Тетевенското село Дивчовото.