Александър Малинов е роден на 3 май 1867 година в Бесарабия . Той завършва право в Киев през 1891 година. След идването си в България е съдия, прокурор и адвокат в Пловдив. Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903 г.
35 години Малинов оглавява Демократическата партия, която до Втората световна война най-дълго управлява самостоятелно или в коалиция. Малинов пет пъти е министър-председател, което го прави абсолютен рекордьор. Знаменателно е, че той е премиерът, когато Княжество България е обявено за независимо царство, когато абдикира цар Фердинанд и когато на престола се възкачва цар Борис IIІ.
Името на Малинов не се забърква в никакви скандални афери и комбинации, което е голяма рядкост. Единственият му имот е била къщата на ул. „Граф Игнатиев“ (сега тя не съществува), която 40 години му служи за дом, политически клуб и адвокатска кантора.
Той е търсен юрист с отлично реноме и адвокатството му носи добри доходи. Не се бои да се ангажира с трудни дела, които имат политически контекст. Той е човекът, който поема защитата на земеделския водач Александър Стамболийски, попаднал в затвора след прословутата сцена с цар Фердинанд, в която го заплашва, че неговата политика в навечерието на Първата световна война ще му коства трона. Това обаче не пречи на Стамболийски да отговори на Малинов с черна неблагодарност. През 1922 г. той, заедно с още 12 министри от кабинетите, управлявали през 1912-1913 г. и 1918 г. , е хвърлен в затвора без съд и присъда. Оттам излиза през 1912 г.
Александър Малинов е автор на манифеста, който Фердинанд прочита на историческия хълм Царевец и обявява независимостта на България. В критичните години на Първата световна война Малинов е в дъното на тайните преговори в Лондон, за които днес не се знае почти нищо. Но, изглежда, те са в основата на Солунското примирие, с което победената България излиза от войната. Явно в британската столица Великите сили дават да се разбере, че цар Фердинанд не може да остане повече на българския престол. И Малинов е този, който съобщава лошата вест на монарха.
В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства , които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. След Деветоюнския преврат, Малинов се включва в новосъздадения Демократически договор , но през 1924 година го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията народен блок , която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария-Луиза.
Малинов умира по време на предизборно събрание в София на 20 март 1938 година.