Пабло Пикасо е художникът, който рисува не това, което вижда, а това, което мисли.
Пабло Руис е роден на 25 октомри 1881 г. в Малага , Испания. Баща му бил художник и работел като учител по рисуване. Фамилията Пикасо Пабло взима по-късно от името на майка си. Още съвсем малък, дори преди да проговори, той започнал да рисува, правел линии и спирали като игра по пясъка. Младият Пикасо мразел училището, но за сметка на това в школата по изящни изкуства в Коруня усвоил бързо и с феноменална точност програмата за рисуване от натура. Портретите на 13-годишното момче са поразителни.
На 14 години Пабло става студент в школата за изящни изкуства "Ла Лонеха" в Барселона, където всъщност не научил нищо ново. Картините му "Първо причастие" и"Наука и милосърдие" печелят първа награда на изложбата в Малага. През 1900 година Пикасо отива в Париж. Там започва да твори в сини краски и тъмнолазурни оттенъци. Тези картини са много впечатляващи и много тъжни - "Стирият евреин", "Бедняци на морския бряг", "Пияницата, любителка на абсент".
През 1901 година, на откритата изложба от търговеца на картини Амброаз Волар, Пикасо представя 65 картини и рисунки. Сред сините тонове се прокрадват и цветни петна - розови, кафеникави, дори червени. Постепенно Пикасо навлиза в своя розов период. Показва човека в неговата голота - "Гол юноша", "Жена с разголена гръд".
При едно от честите пътувания в Испания, сградите на фона на скалистите планини му се сторили съставени от геометрични фигури - кубове, конуси, призми. Така се родил кубизмът - Пикасо започнал да представя натюрмортите си според новото си виждане, рисува плоско, като на плакат. Фигурите са опростени и оцветени в бяло, черно и сиво.
През 1911 година Пикасо среща Ева Гюел и двамата заживяват заедно. Любовта внася нови оттенъци в творчеството му - повече живи и слънчеви багри, а живописта му изобилиства от цигулки, китари и кларинети - отражение от преживявания от интимен характер. Но по време на Първата световна война приятелите му са мобилизирани, а Ева умира.
По-късно Пикасо прави ретроспективни изложби в Цюрих и Париж. А през 1936 година , по време на Гражданската война, републиканското правителство го назначава за директор на музея "Прадо".
През 1939 година художниккът заминава за Ню Йорк, където се открива негова голяма изложба - "Пикасо - 40 години творчество". След като на 25 август 1944 година Париж е освободен, Пикасо ликува заедно с приятелите си, а в Есенния салон излага 74 картини и 7 скулптури от последните години. В памет на загиналите си приятели изработва платната "Гробница" и "Паметник на испанците, паднали за Франция".
През 1948 година Пикасо е поканен на Конгреса на мира във Вроцлав, където е награден с орден-звезда на възродена Полша. А за Конгреса за мир във Варшава през 1950 година , Пикасо рисува неговия символ - бял гълъб. През 1962 година на художника е присъдена Международна ленинска премия "За укрепване на мира между народите", открита е и негова голяма изложба.
Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 година в разгара на подготовката на голяма изложба за папския дворец в Авиньон. Погребан е близо до входа на замъка "Вовенарг".
Автор: Албена Иванова
Пабло Руис е роден на 25 октомри 1881 г. в Малага , Испания. Баща му бил художник и работел като учител по рисуване. Фамилията Пикасо Пабло взима по-късно от името на майка си. Още съвсем малък, дори преди да проговори, той започнал да рисува, правел линии и спирали като игра по пясъка. Младият Пикасо мразел училището, но за сметка на това в школата по изящни изкуства в Коруня усвоил бързо и с феноменална точност програмата за рисуване от натура. Портретите на 13-годишното момче са поразителни.
На 14 години Пабло става студент в школата за изящни изкуства "Ла Лонеха" в Барселона, където всъщност не научил нищо ново. Картините му "Първо причастие" и"Наука и милосърдие" печелят първа награда на изложбата в Малага. През 1900 година Пикасо отива в Париж. Там започва да твори в сини краски и тъмнолазурни оттенъци. Тези картини са много впечатляващи и много тъжни - "Стирият евреин", "Бедняци на морския бряг", "Пияницата, любителка на абсент".
През 1901 година, на откритата изложба от търговеца на картини Амброаз Волар, Пикасо представя 65 картини и рисунки. Сред сините тонове се прокрадват и цветни петна - розови, кафеникави, дори червени. Постепенно Пикасо навлиза в своя розов период. Показва човека в неговата голота - "Гол юноша", "Жена с разголена гръд".
При едно от честите пътувания в Испания, сградите на фона на скалистите планини му се сторили съставени от геометрични фигури - кубове, конуси, призми. Така се родил кубизмът - Пикасо започнал да представя натюрмортите си според новото си виждане, рисува плоско, като на плакат. Фигурите са опростени и оцветени в бяло, черно и сиво.
През 1911 година Пикасо среща Ева Гюел и двамата заживяват заедно. Любовта внася нови оттенъци в творчеството му - повече живи и слънчеви багри, а живописта му изобилиства от цигулки, китари и кларинети - отражение от преживявания от интимен характер. Но по време на Първата световна война приятелите му са мобилизирани, а Ева умира.
По-късно Пикасо прави ретроспективни изложби в Цюрих и Париж. А през 1936 година , по време на Гражданската война, републиканското правителство го назначава за директор на музея "Прадо".
През 1939 година художниккът заминава за Ню Йорк, където се открива негова голяма изложба - "Пикасо - 40 години творчество". След като на 25 август 1944 година Париж е освободен, Пикасо ликува заедно с приятелите си, а в Есенния салон излага 74 картини и 7 скулптури от последните години. В памет на загиналите си приятели изработва платната "Гробница" и "Паметник на испанците, паднали за Франция".
През 1948 година Пикасо е поканен на Конгреса на мира във Вроцлав, където е награден с орден-звезда на възродена Полша. А за Конгреса за мир във Варшава през 1950 година , Пикасо рисува неговия символ - бял гълъб. През 1962 година на художника е присъдена Международна ленинска премия "За укрепване на мира между народите", открита е и негова голяма изложба.
Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 година в разгара на подготовката на голяма изложба за папския дворец в Авиньон. Погребан е близо до входа на замъка "Вовенарг".