Марк Твен и неговия живот

Самюъл Клемънс  е роден в град Флорида, Мисури на  3 февруари 1835 година, но израства в град Ханибал.  След смъртта на баща си  , той започва работа като печатарски работник, а по-късно става  лоцман по река Мис

Самюъл Клемънс  е роден в град Флорида, Мисури на  3 февруари 1835 година, но израства в град Ханибал. 

След смъртта на баща си  , той започва работа като печатарски работник, а по-късно става  лоцман по река Мисисипи . От този период датира и псевдонима му Марк Твен. С възгласа “Mark Twain!” моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. 

Първият голям успех за Марк Твен идва с написването на разказа “Джим Смайли и скачащата му жаба”, публикуван в “Сатърди Прес”. Раказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. Разказът за скачащата жаба влиза в сборник събрани разкази и поставя основополагащия камък в литературната кариера на Твен.

Характерно за Твен още тогава е, че поставя акцент не толкова върху това, какво точно се е случило, а върху това, как се е случило. Случката може и да е незначителна, но начинът му на разказване я прави завладяваща и смешна до сълзи.

Още с първите спечелени от писане пари Твен потегля на пътешествие. Посещава Европа , стига до Хаваите  и описва преживяванията си в книгата “Глупаци в чужбина”. В нея са осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други. Успехът от продажбите осигурява достатъчна финансова стабилност на младия Твен.

Твен сътрудничи на вестници и списания и изнася лекции. Между  1876 и 1884 година  той публикува няколко шедьовъра, сред които “Том Сойер”  - започната няколко години по-рано, първоначално предназначена за възрастни, “Принцът и просякът”  - кралят на Англия открива свой двойник в лицето на бедно момче и двамата разменят местата си, “Животът по Мисисипи”  - сатирична атака срещу влиянието на Уолтър Скот, чийто романтизъм е причинил, според Твен, “неизмерима вреда” на прогресивните идеи, “Един янки в двора на крал Артур” и др.

Интересно, че Марк Твен има критично отношение към романите и романистите. За себе си смята, че не притежава достатъчно аналитичен усет, за да пише романи, а в същото време славата на му на романист расте с всяка нова издадена книга. Той често се връща към жанра на пътеписа и много от най-добрите му романи представляват прикрити пътеписи.

“Хъкълбери Фин”  днес се смята за най-високото художествено постижение на Марк Твен. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и “Том Сойер”, на който е нещо като продължение. Хък, който не може да пише, “разказва” за приключенията си. Книгата откровено, без снизхождение и морализиране, представя кратък период от живота на едно отхвърлено от обществото момче, син на пропаднал пияница.   Хък мрази цивилизацията, тя му е чужда. Опитите да бъде превъзпитан от благочестивата вдовица мис Дъглас не успяват. Хък избягва и потегля със сал по река Мисисипи. Към него се присъединява избягалия негър Джим.

Кулминацията в романа е сцената с колебанието на Хък, дали да предаде Джим на господарите му, които го издирват или да не го предаде. И когато взема решението да не го предава, пък ако ще и  Господ да го накаже за това, съвестта и расовите предразсъдъци на цяла четяща Америка са подложени на изпитание. Оказва се, че едно неуко момче може да има по-здрави морални устои от всички, които са се опитвали да му преподават морал.

Най-голямото постижение на Твен като писател е начинът, по който разказва “Хъкълбери Фин” и езика, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население.

През 1890-те Твен загубва повечето от спестяванията при несполучливи финансови операции и собствената му издателска къща банкрутира. За да се съвземе от удара, потегля на световно лекторско турне, по време на което Сузи, любимата му дъщеря, умира от менингит.  През 1902 година  решава да посети родния си град Ханибал, вдъхновил няколко от романите му. Плановете му за спокойно посещение са провалени от над 100 репортери, които го следват по петите и описват всяка негова стъпка.

Смъртта на съпругата му през 1904 година  и на втората му дъщеря помрачават късните години на писателя, което се отразява и в произведенията от този период, особено в автобиографията му, публикувана посмъртно . Посмъртно е публикуван и романа “Мистериозният странник”.

По време на дългата си писателска кариера Твен написва и голямо количество есета. Те се появяват в различни вестници и списания. В тях той поставя за разглеждане наболели обществено-политически въпроси. В “Сандвичевите острови” , например, описва как мисионерите покваряват населението на Хаваите, а в “Юбилея на Кралица Виктория”  представя с неодобрение помпозните тържества и пищни шествия на кралското общество в Англия.

Марк Твен умира на 21 април 1910 година. 

Автор: Албена Иванова