Лафонтен е един от най- големите баснописци в световната литература. Роден е през 1621 година във френския град Шато Тиери в областта шампа, Франция.
Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност обаче започва късно , на 37-годишна възраст.
Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове”, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен”.
Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта.
По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години.
През 1684 г. Лафонтен става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на един свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон”, комедиите „Евнух” и „Раготен”, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома.
По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие”. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество. На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп” − стъкмени стихове от Лафонтен. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри приказки, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си.
На 13 април 1695, на 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят