Томас Джеферсън - третият президент на САЩ

 Третият  президент на САЩ е Томас Джеферсън. Мнозина смятат Джеферсън за един от най-талантливите управници сред американските президенти. Роден е на 13 април 1743 година. Възпитаник е  на „Уилям енд Мери Колидж“.

 Третият  президент на САЩ е Томас Джеферсън. Мнозина смятат Джеферсън за един от най-талантливите управници сред американските президенти.

Роден е на 13 април 1743 година. Възпитаник е  на „Уилям енд Мери Колидж“.

Джеферсън е основният автор на Декларацията на независимостта , както и на много други достижения на американската политическа и гражданска култура. Делегатите на Континенталния конгрес възлагат писането на Декларацията на Джеферсън, Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Роджър Шърман и Робърт Ливингстън. На събрание на комитета единодушно се решава Джеферсън да изготви първия вариант на Декларацията.

В университета на Вирджиния, сградата и учебна програма са създадени от Джеферсън. В сферата на интересите му влиза археологията,   дисциплина, която по онова време е била в зародиша си. Понякога е наричан „баща на археологията“ и се признава неговата роля за разработване на нови техники за разкопки.

Джеферсън е бил изключителен любител на виното и  изявен квиноулинар. По време на своето посланичество във Франция / 1784-1789 г./  той предприема множество пътувания във френските и други европейски винопроизводителни райони и изпраща образци в Белия дом.  Множество лози биват засадени в Монтичело, където не неговият дом,  но в голямата си част са от европейския сорт Vitis vinifera  и повечето не оцеляват след като боледуват от типично американските болести. В крайна сметка Джеферсън никога не успява да произведе вино равно по качества с европейското. 

Идеята, която Джеферсън има за САЩ е,  да бъде страна със силно развито земеделие, състояща се от множество независими земевладелци. Това е твърде различно от визията на Александър Хамилтън, според която водещи сили ще са търговията и производството.

Джеферсън много е вярвал в уникалността и потенциала на САЩ. Той е първият държавен секретар на  страната.  Освен това той е бил вторият вицепрезидент на САЩ при Джон Адамс ,като заема този пост  след второто му място на президентските избори през 1796 г. 

   Джеферсън е избран за президент на 17 февруари 1801 година. Той  е единственият вицепрезидент, избран за президент, който служи два последователни мандата.

Портретът на Джеферсън е сложен върху банкнотата от 2 долара и на никеловата монета от пет цента. 

Джеферсън е погребан в Монтичело . На гроба му е изписана епитафия  , в която по негово изрично настояване не е добавена нито една друга дума:

Тук е погребанТомас ДжеферсънАвтор на Американската Декларация за независимостНа закона на Вирджиния за религиозна свобода& баща на Университета на Вирджиния.

Джеферсън е бил висок 189 сантиметра с едри кости, тънък, изправен и жилест, имал е остри форми и червендалесто лице, червена коса, лешникови към сиви очи. Годините смекчават не особено красивите му черти. На стари години става небрежен към облеклото си и свободен в поведението си.

Въпреки това маниерите му се отличават с грация, прям и честен е, лесно се привързва /макар и да е студен към непознати/, неговият жизнен, разпокъсан и неформален начини на говор му придават привлекателен чар. Под наглед спокойната външност на Джеферсън се крие характер със силни убеждения и силно емоционален темперамент.

Мнозина биографи твърдят, че  именно той инициира спирането на практиката да се изнася реч За състоянието на съюза, поради факта, че има говорен дефект — фъфлене. Това, че изгаря всички писма, които е разменил с жена си, показва портрета на един твърде затворен човек.

Интересите му в изкуството са подчертано интелектуални. По характер е добросърдечен и това води до отдръпването му от политическата горчилка, която го заобикаля, неговата присъща добрина го издига над всички социални, религиозни и политически разлики и нищо не разрушава доверието му в човека и жизнерадостното му възприемане на живота.

По въпроса на религията, Джеферсън е обвиняван от някои свои опоненти за това, че е атеист.  Като цяло може да се счита, че той е деист, философия, която е споделяна от други известни за това време интелектуалци. Джеферсън многократно е подчертавал своята вяра в Създателя  и в Декларацията за незвисимостта. Той  вярва, че именно Създателят е предоставил на човечеството множество неотменими права като живот, свобода и право да се преследва щастието.

Джеферсън е отгледан като член на Епископалната църква, по времето когато тя е била официалната щатска Църква във Вирджиния. Преди Американската революция Епископалната църква е била част от Англиканската  и  Джеферсън е бил член на енорийското настоятелство, която длъжност е била част от тогавашния политически пост, който е заемал. По-късно той маха името си от списъка на тези, които са можели да бъдат кръстници, защото според него иначе би изпаднал в противоречие с тезата за Светата троица.

Макар че  Томас Джеферсън да не е вярвал в божествената същност на Исус, той  е изпитвал  изключително уважение към моралната  му доктрина.

Изключително важно е да се посочи, че Джеферсън участва активно в издигането на така наречената „стена между държавата и Църквата“, той изразява  искреното си съмнение от ползата от намесата на религиозните водачи в държавните дела.

Личните книжа на Джеферсън показват, че той е бил собственик на 187 роба, някои от които наследени след  смъртта на съпругата си. Изглежда има противоречие между това, че е притежавал роби, но едновременно с това публично е твърдял, че робството е неморално. През 1769  година като член на щатското събрание, Джеферсън предлага Вирджиния да издаде закон за еманципация на робите в щата, но инициативата му пропада.

Джеферсън е бил завършен архитект, който спомага изключително много за въвеждането на неокласицизма , стил, с който той се е запознал във Франция. Той счита, че този стил отразява идеите за република и свобода и е като опозиция на британският стил в архитектурата, който символизира монархията. Неговите най-значими творби са къщата му в Монтичело , столицата на Вирджиния и Университета на Вирджиния.

Ето някои мисли на Джеферсън, които се помнят и до днес:

Предпочитам да ме запомнят по делата, които аз свърших за другите, а не по делата на другите, които са свършили заради мен.

Аз казвам, че дълг на всеки човек е да посвети определена сума от доходите си за благотворителни цели...

Ако си рагневен, то, преди да говориш брой до десет; ако силно си разгневен - до сто.

В болшинството си повечето хора са сколнни да страдат повече, отколото да се борят. В това се и състои причината за страданието.

Когато принципите взимат връх над законите, правителството окончателно се е разложило.

Най-сложната задача за всяко длъжностно лице - това е да постави нужният човек на нужното място.

Моята родина - там, където има свобода.

Ако се налага да избирам: да има правителство без вестник или вестник без правителство, аз без да мисля ще избера второто.

Човек, който нищо не чете, е по-образован, от този който чете само вестници.

Всяко изкуство за управление се състои в изкуството да бъдеш честен.

Убеден съм, че душата на всеки човек се радва, когато той прави добро на другите.

По въпросите за стила -  плавай по течението, по въпросите за принципите -  стой твърдо, като скала.

Нито едно правителство не може да съществува без цензура: там където има свобода на печата, никой не е свободен.

Автор: Албена Иванова