Кой е Димитър Добрович?

На  поробения Балкански полуостров жадно следят действията на Гарибалди и неговия поход за обединение на Италия. Италианското национално движение и организацията на Джузепе Мацини "Млада Италия" стават пример  за будните бълг

На  поробения Балкански полуостров жадно следят действията на Гарибалди и неговия поход за обединение на Италия. Италианското национално движение и организацията на Джузепе Мацини "Млада Италия" стават пример  за будните българи и те   узряват за идеята за освобождение по пътя на революционната борба.   В началото на 19 век Раковски лично се среща с Мацини в Генуа.

Известния портрет на Раковски с развят флаг е рисуван от приятеля на Мацини, италианския художник  Андреа Сако. Именно тогава българският революционер определя цветовете на знамето, които са заимствани от италианския флаг, но с разменени цветове. А след Освобождението това знаме  е  обявено за национален флаг  на България.

Над 20  българи са воювали  с Гарибалди. Сред тях  е и  художникът от Сливен Димитър Добрович. 

Роден през 1816 година, той остава рано без баща и  изоставя учението си, за да учи абаджийския занаят. След като майка му се омъжва втори път, 17-годишното момче заминава за Цариград, уж за да събира вересиите на баща си. Приятели на баща му от Цариград видели, че момчето е будно и способно и му помогнали  да завърши Патриаршеското училище и гимназията в Коручешме. Именно там Димитър се сприятелява с Раковски, с когото са съученици и живеят в една квартира. Скоро обаче младежът е принуден да напусна Цариград, заради чумна епидемия. Добрал се до Атина, той продължава гимназиалното си образование. Именно тогава за проявява дарбата му на художник. Момчето взима уроци по рисуване, а след като завършва гимназия,  посещава  школата на италианския художник проф. Рафаело Чеколи. Още по време на обучението, Димитър Добрович печели награди от конкурси, а скоро  картините му са откупени от Атинския музей.

През 1848 година, младият художник заминава за Италия, за Рим, където иска да  се усъвършенства. Италия обаче е обхваната от революционен подем и младият художник се
записва в студентския батальон и три месеца се сражава по барикадите заедно с  Гарибалди и неговите легионери. На 3 юни обаче Гарибалди капитулира. 

Тогава за Димитър Добрович настъпват тежки времена. Той се прехранва, като рисува древните паметници на културата из Рим. През 1853 година обаче, той все пак завършва художествената академия в  италианската столица  и така става първият  дипломиран български художник.

Добрович е майстор на портрета и битовата живопис. Неговите картини веднага се продават. Голямата част от  творчество му  обаче не е позната у нас, тъй като е разпръсната  из музеите на Рим и Атина. У нас са дошли малка част от картините му.

При похода на  дружините на Гарибалди към Сицилия, Димитър Добрович  за втори път се присъединява към тях. За своите заслуги той получава италианско гражданство.  Художникът рисува във Ватикана. Той прави копия на известни  картини по специален метод, наречен елеофотография, при който и  за специалистите е трудно да  различат копието от оригинала.

Добрович изпитва остра носталгия към новоосвободената  България. Затова, след 61-годишен живот в  чужбина,  през 1893 година художникът се  завръща в родината. На родния си град Сливен той носи като подарък 150 копия на картини на класици и съвременни майстори.

Мечтата на майстора на четката да бъде създадена национална галерия се сбъдва, когато след смъртта му през 1905 година с негови картини е основана Сливенската художествена галерия, която носи неговото име. Автор: Албена Иванова