Кой е Александър Паскалев?

Наричаме Христо Г. Данов баща на родното книгоиздаване, но неговият по-висок връх и в много отношения ненадминат, е Александър Паскалев. Библиографските издания на Паскалев, които са луксозни, номерирани и подписани, дори  в наше време са

Наричаме Христо Г. Данов баща на родното книгоиздаване, но неговият по-висок връх и в много отношения ненадминат, е Александър Паскалев.

Библиографските издания на Паскалев, които са луксозни, номерирани и подписани, дори  в наше време са мечта на повечето издатели.  В такъв вид са издавани произведенията на Мара Белчева, Кирил Христов, Яворов и много други известни наши писатели и поети.

Паскалев пръв рискува и издава събрани произведения на Ботев, Алеко Константинов,  Иван Вазов, Пенчо Славейков и много други, с което съдейства имената им да получат още по-голямо признание.

Издателят има усет към търсенето на пазара. За пръв път той въвежда у нас продажбата на литература на консигнация. Рискът се оправдава, нещо повече, тиражите нарастват 4-5 пъти.

Едно от най-големите дела на живота на Паскалев е издаването на "Всемирна библиотека" от 800 тома подбрана световна класика, преведени от квалифицирани преводачи.

Житието на Александър Паскалев е доста любопитно. Той се захваща с издателска дейност, след като е уволнен като учител през 1905 година, като му е забранено да упражнява професията си в цялото Княжество. Причината е  неговата дейност в защита на бедните и  разпространяване на социалистически идеи. По време на войните /1912-1918 г./ Паскалев е ротен командир и получава орден за храброст за проявен героизъм при Одринската крепост. На него Иван Вазов посвещава стихотворението си "България гледа".

Иван Вазов и Яворов са едни от  големите имена, с които Паскалев не само работи, но и поддържа приятелски отношения. Такива  са и отношенията му с голяма част от емблематичните личности на  това време. Почти няма човек от елита, на който  Паскалев да не е помогнал финансово. За това свидетелстват останали писма.

Но един ден издателят фалира. Той  издавал много учебници,  от които по принцип  имало сигурна печалба. Но след правописната реформа,  въведена от правителството на Стамболийски,  учебниците остават непродадени. Загубите са за милиони. Тогава, през 1943 година, Паскалев пише  писмо до Народното събрание с молба да му бъдат опростени данъците, заради заслугите му към българската култура. Молбата му е отхвърлена.

Последните години от живота си този голям български книжовник живее  в плевня в хасковското село Нова Надежда. През 1946 година Паскалев се простудява и умира от пневмония. Гробът му все още не е известен. Автор: Албена Иванова