Константин Стоилов - биография

Константин Стоилов е  един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно  и  на основаната от него Народна партия. Два пъти е  министър-председател на България - първият път -  по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър Батенберг , а вторият -  след падането на Стефан Стамболов.

Животът на Константин Стоилов  е кратък, както и на други "строители на съвременна България", но той оставя  трайни следи  в новата история на нашата страна. Той е един от създателите на българските демократични  традиции. Въпреки че животът на Константин Стоилов не е продължителен, той е наситен с интензивна и разнообразна работа в полза на България. Особено активен е, когато е в изпълнителната власт. Тогава той работи  върху законопроекти във всички области от стопанския и обществен живот на страната.  

Константин Стоилов е роден в Пловдив на 5 октомври 1853 г. Учи  в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж - Цариград. Завършва право в Хайделберг през 1877 година.  По време на учението си в Робърт колеж и Хайделберг младият Стоилов води много строг и организиран живот. Животът му е подчинен на учението. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е "Мълчанието на историята върху българския народ". Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави.

След завръщането си в България е Стоилов е съдия в Пловдив и София  и ръководи Канцеларията, а по-късно и  Политическия кабинет  на княз Александър I.

През 1884 става редовен член на Бългрското книжовно дръжество /днес БАН/. Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията  и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и  във втория кабинет на Драган Цанков. 

По време на кризата след абдикацията на княз  Александър I, Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период,  Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов.

Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата - шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения - материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.

През 1888 г.  Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 г.  оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство.

Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899 г.  При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия.Той е със срок на действие 10 години.

Константин Стоилов умира в София на 5 април 1901 година.