Кристиан Хюйгенс е холандски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината. Роден е на 14 април 1629 година в Хага. Баща му е завършил философия и е дипломат. От юношеските си години Кристиан се движи в научни кръгове, следва право и математика в университета в Лайден и в колежа в Бреда.
На 22-годишна възраст публикува труда си за определяне дължината на окръжност, елипса и хипербола. Съчинението му “За определянето на дължината на окръжност”, което е съществен принос в теорията за определяне на отношението на дължината на окръжността към диаметъра й /изчисление на числото "пи"/. Хюйгенс публикува математически трактати и работи и върху теория на вероятностите.
Заедно с Робърт Хук установява постоянните точки на термометъра - точката на топене на леда и точката на кипене на водата. През 1654 г. Хюйгенс концентрира вниманието си върху конструкцията на телескопа – той усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността й и отстранява хроматичната аберация /нежеланата дисперсия на светлината в някои оптични инструменти/.
На 25 март 1655 година открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението “Системата на Сатурн” , където е направено първото описание на мъглявина в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс.
През 1656 година Хюйгенс патентова първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за гравитацията.
През 1661 г. Хюйгенс посещава Лондон , за да се запознае с членове на Лондонското Кралско общество (Академия на науките) и да им представи резултатите от своите изследвания. По-късно той е избран за първия чуждестранен член на Обществото. През 1665 г. след основаването на Френската академия на науките, Хюйгенс е поканен в Париж за неин председател и заема поста от 1665 до 1681 година.
През 1680 година, ученият работи върху създаването на “планетна машина” (първообраз на съвременния планетарий), за чиято конструкция разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) дроби. Изследва, също така, проблеми на оптиката, шлифова обективи с огромни фокусни разстояния - 37, 54 и 63 м, конструира окуляр, който е наречен на негово име и е използван и днес.
В последните години от живота си, Хюйгенс работи върху трактата “Космотеорос”, издаден посмъртно през 1698 г., в който разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост.
Кристиан Хюйгенс умира на 8 юли 1695 година в Хага.