Ататюрк слага край на отживялата Османска династия , просъществувала повече от 6 века, като я заменя с република и прави правителство, отразяващо волята на народа. През своя 15-годишен мандат, продължил до смъртта му през 1938 г. , Ататюрк прокарва реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера без аналог в друга държава. В дейността си се ръководи от принципите и основите на модерния европеизъм, заменя арабската писменост с приспособена към особеностите на турския език латиница , въвежда като цяло модерната държава, забранява носенето на фереджета и фесове в обществени сгради и институции, установява равноправието на жените и т.н.
Според някои български изследователи Ататюрк има помашки произход и е роден в село Голо бърдо. Той учи във военно училище в родния си град, а по-късно и във военна академия в Битоля. Служи в кавалерията срещу италианците в Либия през 1911 г. и в Балканската война. За кратко е военен аташе в България и макар и подчинен на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува хипотеза, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на отношенията между нашите две страни.
През Първата световна война Мустафа Кемал е командир на дивизия срещу съюзническия корпус от австралийци и новозеландци. След това се сражава в Кавказ и Сирия. През май 1919 г. оглавява националната революция в Самсун , като организира съпротивата срещу следвоенното разкъсване на Турция и особено срещу опитите на Гърция да завземе Смирна и нейните околности.
Победата над гърците през септември 1922 г. позволява на Мустафа Кемал да ревизира Севърския мирен договор от 1920 г. чрез Лозанския договор от 1923 г. и да получи контрол върху Цариград.
На 23 април 1920 Мустафа Кемал сформира временно правителство в Анкара. Неговият режим официално премахва султанската власт през ноември 1922 г., а единадесет месеца по-късно е провъзгласена Турската република, като Мустафа Кемал става президент.
През март 1924 г. президентът отменя традиционната религиозна институция - Халифата, което позволява Турция да се превърне в светска държава. През 1935 г. Мустафа Кемал приема презимето Ататюрк - „баща на турците“.
Управлява до смъртта си през 1938 година.