Става член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 и началото на 20-ти век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство и е повлиян от Петербургската декоративна школа /Николай Рьорих, Кузма Петров-Водкин/. Оттам изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България и участва в Балканската война.
Сирак Скитник е съредактор на сп. „Златорог“ от 1922. Той е драматург и артистичен
секретар на Народния театър в София през 1923–24 г. , където поставя пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е библиотекар в Министерството на просвещението, а от 1935 г. до смъртта си — главен с ръководител на Радио София. Председател е на дружество "Родно изкуство", пръв председател на Съюза на дружествата на художниците, днес СБХ.
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира със стихове, сътрудничи с поетични творби на списания.
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея й придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите.
Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се ориентира към експресионизма.
Сирак Скитник умира на 5 март 1943 година.