Кой е Сирак Скитник?

Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов. Той е роден на 22 ноември 1883 година в Сливен. Завършва Богословското училище в София, след което учителства в прогимназията в с.  Върбец, в Сливен и други градове.  През 1908 &nbs

Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов. Той е роден на 22 ноември 1883 година в Сливен. Завършва Богословското училище в София, след което учителства в прогимназията в с.  Върбец, в Сливен и други градове.  През 1908   Панайот Христов заминава за Петербург , където учи живопис  в частното училище на Леон Бакст .

Става член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 и началото на 20-ти  век  се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство и е повлиян от  Петербургската декоративна школа  /Николай Рьорих, Кузма Петров-Водкин/.  Оттам изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България  и  участва в Балканската война. 

Сирак Скитник е съредактор на сп. „Златорог“ от 1922.  Той е драматург и артистичен

секретар на Народния театър  в София  през 1923–24 г. , където поставя  пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е библиотекар  в Министерството на просвещението,  а от 1935  г. до смъртта си — главен с ръководител на Радио София. Председател  е  на дружество "Родно изкуство", пръв председател  на Съюза на дружествата на художниците, днес СБХ.

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира  със стихове, сътрудничи с поетични творби на списания.

Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея й придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите.

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се  ориентира към експресионизма.

Сирак Скитник умира на 5 март 1943 година.

Автор: Албена Иванова