През 1884 г. в Добричка околия се заселва полският евреин Пейсах Израелевич Габе, заедно със съпругата си Екатерина Дуел. От вестниците Габе научава, че в Добруджа пустеят огромни земи и се търсят добри стопани, затова пристига в България.
Скоро Пайсех Габе,който вече се нарича Петър Габе, става един от най-видните чифликчий в областта. Той прави много не само за земеделието,но и за просвещението на тукашните хора. Жена му, усвоила доста медицински умения, лекува,акушира и намира добра дума и съвет за всеки.
Габе взема активно участие и в обществения живот на областта и през 1894 година е избран за народен представител от Балчик. По-късно, от изборната комисия, оспорват идентичността му поради факта, е притежава и друго име. Оспорва се дори наскоро придобитото му българско поданство. Накрая изборът на Габе е касиран. Става ясно, че той не е желан за народен представител единствено заради еврейскя си произход.
По това време дъщерята на Петър Габе, бъдещата голяма поетеса Дора Габе, е 8-годишна. Родена в България, тя расте като всяко момиче от това време - учи гимназия във Варна, следва в София, Женева и Гренобъл. По-късно, за да се венчае за литературния критик Боян Пенев, 22-годишната Дора приема православно кръщение. Това не е трудно за нея, семейсвото не й налагало ортодоксална вярност към юдейската религия и тя е възпитана в демократичен дух.
Според самата поетеса, до 1940 година, тя самата не се е сещала, че е с друг произход. Стиховет й се печатат във всички вестници и списания, децата ги декламират от ранна възраст. Член е на Съюза на българските писателки, основава българската секция на ПЕН клуба и го представлява на различни конгреси в чужбина.
По това време, обаче, у нас започват мерките за сегрегация на евреите, наложени по искане на Райха. Има нареждане да не се допускат за автори на учебници лица с небългарски произход. Поетесата едва свързва двата края. Виждайки това, един издател я кани да се включи в проекта за нов буквар - Министерството на просвещението е обявило конкурс. Тя го печели, но пропадналите конкуренти завеждат дело срещу министерството за това,че е предпочело буквара на една полска еврейка.
Дора е призована на процеса и запитана от какъв произход е . Тя не се притеснява да заяви, че е от чист еврейси род, без никакъв примес, че баща й е от рода на левитите и в целия род има само учители, равини и хора с чисто духовни интереси.
На излизане от този позорен процес, млад мъж поздравява Дора, за смелостта да признае, че еврейка. Той стиска ръката на поетесата и казва:" А ние с моите близки дойдохе да видим как ще се отречете".
Намират се и други „правовеерни", които предлагат изключването й от писателския съюз, а предложението прави един добруджански автор, приет за член по нейна препоръка. Поетесата споделя неприятни случки - как за апартамента й е определен огромен данък, как млади хора в едно кафене подвиквали, че там не е разрешено за евреи, как някакъв чиновник я отпраща по същата причина. Спомня си как припада, когато разбира от радиото за погрома над еврейското гето във Варшава.
Страховете й обаче, че антисемитизмът може да зарази хората в родината й са напразни. Тя разбира как селяните помагат на трудоваците евреи, как им носят в кърпа вързан хляб и сирене, как ги утешават, че всичко това няма да продължи много.
Лично нея приятели на два пъти я спасяват от неприятности, а един ден непозната жена по "Царя" спира и без думи, сърдечно я прегръща.
С последните си средства Дора Габе отива при изселените в Пазарджик евреи, за да им занесе вестта, че няма да бъдат депортирани в Полша.
Автор: Албена Иванова
Скоро Пайсех Габе,който вече се нарича Петър Габе, става един от най-видните чифликчий в областта. Той прави много не само за земеделието,но и за просвещението на тукашните хора. Жена му, усвоила доста медицински умения, лекува,акушира и намира добра дума и съвет за всеки.
Габе взема активно участие и в обществения живот на областта и през 1894 година е избран за народен представител от Балчик. По-късно, от изборната комисия, оспорват идентичността му поради факта, е притежава и друго име. Оспорва се дори наскоро придобитото му българско поданство. Накрая изборът на Габе е касиран. Става ясно, че той не е желан за народен представител единствено заради еврейскя си произход.
По това време дъщерята на Петър Габе, бъдещата голяма поетеса Дора Габе, е 8-годишна. Родена в България, тя расте като всяко момиче от това време - учи гимназия във Варна, следва в София, Женева и Гренобъл. По-късно, за да се венчае за литературния критик Боян Пенев, 22-годишната Дора приема православно кръщение. Това не е трудно за нея, семейсвото не й налагало ортодоксална вярност към юдейската религия и тя е възпитана в демократичен дух.
Според самата поетеса, до 1940 година, тя самата не се е сещала, че е с друг произход. Стиховет й се печатат във всички вестници и списания, децата ги декламират от ранна възраст. Член е на Съюза на българските писателки, основава българската секция на ПЕН клуба и го представлява на различни конгреси в чужбина.
По това време, обаче, у нас започват мерките за сегрегация на евреите, наложени по искане на Райха. Има нареждане да не се допускат за автори на учебници лица с небългарски произход. Поетесата едва свързва двата края. Виждайки това, един издател я кани да се включи в проекта за нов буквар - Министерството на просвещението е обявило конкурс. Тя го печели, но пропадналите конкуренти завеждат дело срещу министерството за това,че е предпочело буквара на една полска еврейка.
Дора е призована на процеса и запитана от какъв произход е . Тя не се притеснява да заяви, че е от чист еврейси род, без никакъв примес, че баща й е от рода на левитите и в целия род има само учители, равини и хора с чисто духовни интереси.
На излизане от този позорен процес, млад мъж поздравява Дора, за смелостта да признае, че еврейка. Той стиска ръката на поетесата и казва:" А ние с моите близки дойдохе да видим как ще се отречете".
Намират се и други „правовеерни", които предлагат изключването й от писателския съюз, а предложението прави един добруджански автор, приет за член по нейна препоръка. Поетесата споделя неприятни случки - как за апартамента й е определен огромен данък, как млади хора в едно кафене подвиквали, че там не е разрешено за евреи, как някакъв чиновник я отпраща по същата причина. Спомня си как припада, когато разбира от радиото за погрома над еврейското гето във Варшава.
Страховете й обаче, че антисемитизмът може да зарази хората в родината й са напразни. Тя разбира как селяните помагат на трудоваците евреи, как им носят в кърпа вързан хляб и сирене, как ги утешават, че всичко това няма да продължи много.
Лично нея приятели на два пъти я спасяват от неприятности, а един ден непозната жена по "Царя" спира и без думи, сърдечно я прегръща.
С последните си средства Дора Габе отива при изселените в Пазарджик евреи, за да им занесе вестта, че няма да бъдат депортирани в Полша.