Най-прочутият български банкер е Атанас Буров. Няма банкерски празник или някакво по-голямо събитие в бранша, където да не е споменат Буров.
Кой е той всъщност?
Банкерът е непознат преди 10 ноември 1989, особено за по-младите. Банката на Буров се управлява от неговия брат Иван, който е председател на управителния съвет от 1913 г. до смъртта си през 1939 година. След това положението на банката се влошава и тя преживява трудни моменти до национализацията си през 1947 година. Освен банкер, Атанас Буров е и политик. Член е на политическата комисия на Обществото на народите. Той търси изява - своя и на България на европейската сцена. Заедно с финансовия министър успява да сключи т.нар. Бежански заем - за закупуване на земеделски инвентар и строеж на жилища на бежанците от Тракия и Македония. През 1928 година уговаря отпускането на Стабилизационен заем в подкрепа на националната валута, транспорта и съобщенията в България. Участва в почти всички правителства на страната.
Роден в Горна Оряховица, Атанас Буров завършва финанси и право в Париж, където освен образованието си, усвоява идеите на хуманизма и демокрацията. Силно изкушен от политиката, Буров става депутат на 36-годишна възраст от Народната партия, която представлява интересите на едрия капитал. Буровата банка е създадена от баща му - Димитър Буров през 1895 година в Русе и се нарича Българска търговска банка.
Атанас Буров участва в Балканската и Първата световна война и получава орден "За храброст" . От 1913 г. заема поста министър на индустрията и търговията, а от 1917 до 1920 е на същия пост и в правителството на Александър Стамболийски. Буров създава политическа формация с по-висока социална платформа - Народния сговор, в основата на който е Търговската банка.
Атанас Буров обича луска и финеса във всичко. Участва в световни първенства по бридж, шампион е на България.
Банкерът прави фатална грешка като влиза в последното правителство на България в началото на септември 1944 година. Съден е от Народния съд и лежи в затвора, а през 1948 е изселен в Дряново. На пазара в града той продава антикварни книги /вероятно от личната си библиотека/ , за да изхранва семейството си. През 1950 г. банкерът е задържан отново и осъден на 20 години затвор. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 година на 79-годишна възраст.
Първата нестопанска организация с идеална цел, учредена през 1992 година, която работи в сферата на банковото и финансовото дело, е Фондация "Атанас Буров". Мисията й е да съхрани идеите и делото на банкера и да ги предаде на сегашното и бъдещите поколения на България. Фондацията открива и поощрява таланти в областта на банкирането и икономиката сред професионалните среди и студентите. Фондация "Атанас Буров" отпуска ежегодно стипендии за студенти-икономисти и финансисти и за ученици от професионалните гимназии по икономника. Към фондацията е учреден фонд "Добродетел", който подпомага студенти и ученици с починали родители. Дейността на фондацията се финансира от дарения на нейните настоятели - 10 банки, 4 финансови компании, 6 индустриални холдинга, 5 дружества от индустрията и банковия сектор, 2-ма издатели на специализирани вестници, 1 одиторско предприятие, 3 висши учебни заведения, 1 образователен център, както и 11 физически лица.
Автор: Албена Иванова
Кой е той всъщност?
Банкерът е непознат преди 10 ноември 1989, особено за по-младите. Банката на Буров се управлява от неговия брат Иван, който е председател на управителния съвет от 1913 г. до смъртта си през 1939 година. След това положението на банката се влошава и тя преживява трудни моменти до национализацията си през 1947 година. Освен банкер, Атанас Буров е и политик. Член е на политическата комисия на Обществото на народите. Той търси изява - своя и на България на европейската сцена. Заедно с финансовия министър успява да сключи т.нар. Бежански заем - за закупуване на земеделски инвентар и строеж на жилища на бежанците от Тракия и Македония. През 1928 година уговаря отпускането на Стабилизационен заем в подкрепа на националната валута, транспорта и съобщенията в България. Участва в почти всички правителства на страната.
Роден в Горна Оряховица, Атанас Буров завършва финанси и право в Париж, където освен образованието си, усвоява идеите на хуманизма и демокрацията. Силно изкушен от политиката, Буров става депутат на 36-годишна възраст от Народната партия, която представлява интересите на едрия капитал. Буровата банка е създадена от баща му - Димитър Буров през 1895 година в Русе и се нарича Българска търговска банка.
Атанас Буров участва в Балканската и Първата световна война и получава орден "За храброст" . От 1913 г. заема поста министър на индустрията и търговията, а от 1917 до 1920 е на същия пост и в правителството на Александър Стамболийски. Буров създава политическа формация с по-висока социална платформа - Народния сговор, в основата на който е Търговската банка.
Атанас Буров обича луска и финеса във всичко. Участва в световни първенства по бридж, шампион е на България.
Банкерът прави фатална грешка като влиза в последното правителство на България в началото на септември 1944 година. Съден е от Народния съд и лежи в затвора, а през 1948 е изселен в Дряново. На пазара в града той продава антикварни книги /вероятно от личната си библиотека/ , за да изхранва семейството си. През 1950 г. банкерът е задържан отново и осъден на 20 години затвор. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 година на 79-годишна възраст.
Първата нестопанска организация с идеална цел, учредена през 1992 година, която работи в сферата на банковото и финансовото дело, е Фондация "Атанас Буров". Мисията й е да съхрани идеите и делото на банкера и да ги предаде на сегашното и бъдещите поколения на България. Фондацията открива и поощрява таланти в областта на банкирането и икономиката сред професионалните среди и студентите. Фондация "Атанас Буров" отпуска ежегодно стипендии за студенти-икономисти и финансисти и за ученици от професионалните гимназии по икономника. Към фондацията е учреден фонд "Добродетел", който подпомага студенти и ученици с починали родители. Дейността на фондацията се финансира от дарения на нейните настоятели - 10 банки, 4 финансови компании, 6 индустриални холдинга, 5 дружества от индустрията и банковия сектор, 2-ма издатели на специализирани вестници, 1 одиторско предприятие, 3 висши учебни заведения, 1 образователен център, както и 11 физически лица.