Пенчо Славейков - директор на Народния театър

От 1 април 1908 г. директор на Народния театър става поетът Пенчо Славейков. Преди да приеме поста обаче , той поставил условие пред  министъра на народното просвещение - Никола Мушанов - да има пълна свобода и никаква намеса в действията му . З

От 1 април 1908 г. директор на Народния театър става поетът Пенчо Славейков. Преди да приеме поста обаче , той поставил условие пред  министъра на народното просвещение - Никола Мушанов - да има пълна свобода и никаква намеса в действията му . Защото Пенчо Славейков бил решил на реформира и модернизира татъра. Според него "Театърът   е  храм - не е инвалиден  дом, нито място за игра на топка, разходка на кон или успокоение на нервите...
Целта на театъра не е забавлението. Забавлението не е култура."

По това време  обществото гледа на артистите с пренебрежение и  държавата не е  склонна да ги  подкрепя. А сред тях блестят велики  имена  като Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов. Сава Огнянов, Елена Снежина и др. Именно те   стават опора на промените, които   директора иска да наложи.
Славейков сваля пиесите на стария си  враг Иван Вазов и налага поставянето на класически  руски и западни драми. За него театърът е най-висшият институт на живото художествено слово у един народ. За изпълняващ длъжността  драматичен секретар се назначен Пейо Яворов, който макар и да няма филологическо образование, владее българския език както малцина.  Директорът  изготвя специални таблици и ги поставя в гримьорните на актьорите.  Те им помагали   да усвояват правилния книжовен изговор на трудните думи.

Отначало артистите се страхуват от  мургавия чирпанлия, но после установяват , че той е фин човек с нежна душа. Той учи артистите как да ходят, как да говорят. Понякога ги обижда и им се подиграва. Славейков обаче обича артистите и често им се извинява по време на почивките, той е духовит, понякога до цинизъм, но не и злопаметен. 

Само за няколко месеца новият директор внася такава дисциплина в театъра, че всички треперят от него, няма кътче,  където не е надникнал  Въпреки че ходи трудно, той често се промъква зад  кулисите по време на спектакъл и ако види там някой гратисчия, го пердаши с бастуна. Така веднъж той заварва електротехникът да се натиска с една от шивачките. След като здраво им се накрещява, гони и двамата, а на другия     ден уволнява шивачката. Електротехника не уволнява, защото няма с кого да го замени, но го глобява в половин заплата.

Триумф  за Славейковото управление е турнето на театъра във все още поробена Македония  на 28.8.1908 г.  Навсякъде ги посрещат с небивал възторг. Вечер салоните са препълнени, а приходите се даряват на местните читалища. Турнето е прекъснато няколко дни по-рано от предвиденото, когато се разбира за обявената независимост на България.  Автор: Албена Иванова