Фреди Меркюри е роден на 5 септември 1946 г. в Занзибар, Африка, в семейството на счетоводител на държавна служба. Истинското му име е Фредерик Булсара. През 1971 г. вече живее в Лондон, държи щанд за антики на Кенсингтънския пазар и свири на клавирни инструменти в групата "Рекидж". По това време се запознава с китариста Брайън Мей и барабаниста Роджър Тейлър, които му предлагат да се присъедини към новосъздадения състав "Куин". Скоро в групата се включва и басистът Джон Дийкън и двамата в Фреди започват да разработват свой собствен хевиметъл стил.
Настъпва ерата на гламрока*, явление към което се числят групи като "Ню Йорк Долс" и "Кис", както и съвсем различни по стил индивидуални изпълнители като Дейвид Бауи и Елтън Джон. Налагат се пищни и екстравагантно-предизвикателни стереотипи, в сценичните костюми на изпълнителите има най-малкото елемент, заимстван от премяната на травеститите, гримът е задължителен. "Куин" постепенно се превръща в олицетворение на гламрока, а Фреди Меркюри е неговият крал.
"Куин" отбягват да свирят по кръчми и клубове, от самото начало правят студийни демонстрации и не след дълго сключват договор за студийни записи. Критиката посреща зле първия им албум - "Куин", излязъл през 1973 г. През 1974 г. излиза "Куин II" със сингъла "Седем ръжени морета", който става първият хит на групата. Следва албумът "Сърдечен удар", но истинският пробив на групата е през 1975 г. с албума "Една нощ в операта" - това е най-скъпо продаваната дългосвиреща плоча във Великобритания след албума на "Бийтълс" "Сержант Пепър". Седемминутният сингъл "Бохемска рапсодия" е определен от критиците като кич. Съчетание от хард-рок, оперни припеви и безпределна изтънчена чувственост, "Бохемска рапсодия" е хитът, задържал се най-дълго на първо място в британската топкласация през последните 20 години. Групата прави рекламен минифилм към него и това е пръвият рокклип, който слага началото на производството на видеоклипове към всички хитове. Екстравагантната, обвита в сатен фигура на Фреди и блестящите му изпълнения създават на "Куин " имидж на най-предизвикателната група от 70-те години. По-късно идват хитовете "Ти си най-добрият ми приятел" и "Някого, когото да обичаш", "Ние сме шампионите" - превърнал се в хардрок химн, а дискохитът "Още един паднал в боя" се изкачва на първо място в американската топлиста.
През 80-те години албумите на "Куин" се продават из цял свят и им носят огромни печалби. Те се нареждат сред най-богатите музиканти. Умело управляват финансите си, като създават дружество с ограничена отговорност, в което четиримата музиканти участват с равни дялове, а през 1981 г. са най-скъпо платените съдружници в британската индустрия.
През 1980 г. "Куин" композират музиката към филма "Флаш Гордън", което разкрива нови хоризонти пред музикантите. Това е първият роксъстав, написал музика за пълнометражен филм. Макар че в края на 80-те славата на "Куин" започва да залязва, дуетът на Фреди Меркюри и Дейвид Бауи "Под налягане" се издига светкавично до първо място в британската топлиста.
През последните години от своя живт Фреди живее уединено и отказва да коментира слуховете в печата, че е болен от СПИН. Но на 23 ноември 1991 г. публично обявява своята диагноза. Фреди Меркюри умира на следващия ден, 24 ноермври 1991 г., от бронхопневмония, в своя дом в Лондон.
Скоро след смъртта му "Бохемска рапсодия" е преиздадена, за да се наберат средства за борбата срещу СПИН. Тя още веднъж се издига до първо място в британската топкласация. През 1992 г. на стадион "Уембли" се провежда благотворителен кондерт в памет на Фреди Меркюри. Грандиозното шоу помага да се съберат средства за научни изследвания и същевременно призовава към лична отговорност в борбата срещу СПИН.
* Глам или гламрок - журналистическо определение на стила на онези групи и изпълнители, които съзнателно акцентират върху външния ефект: костюми, грим, зрелищност.
Автор: Албена Иванова
Настъпва ерата на гламрока*, явление към което се числят групи като "Ню Йорк Долс" и "Кис", както и съвсем различни по стил индивидуални изпълнители като Дейвид Бауи и Елтън Джон. Налагат се пищни и екстравагантно-предизвикателни стереотипи, в сценичните костюми на изпълнителите има най-малкото елемент, заимстван от премяната на травеститите, гримът е задължителен. "Куин" постепенно се превръща в олицетворение на гламрока, а Фреди Меркюри е неговият крал.
"Куин" отбягват да свирят по кръчми и клубове, от самото начало правят студийни демонстрации и не след дълго сключват договор за студийни записи. Критиката посреща зле първия им албум - "Куин", излязъл през 1973 г. През 1974 г. излиза "Куин II" със сингъла "Седем ръжени морета", който става първият хит на групата. Следва албумът "Сърдечен удар", но истинският пробив на групата е през 1975 г. с албума "Една нощ в операта" - това е най-скъпо продаваната дългосвиреща плоча във Великобритания след албума на "Бийтълс" "Сержант Пепър". Седемминутният сингъл "Бохемска рапсодия" е определен от критиците като кич. Съчетание от хард-рок, оперни припеви и безпределна изтънчена чувственост, "Бохемска рапсодия" е хитът, задържал се най-дълго на първо място в британската топкласация през последните 20 години. Групата прави рекламен минифилм към него и това е пръвият рокклип, който слага началото на производството на видеоклипове към всички хитове. Екстравагантната, обвита в сатен фигура на Фреди и блестящите му изпълнения създават на "Куин " имидж на най-предизвикателната група от 70-те години. По-късно идват хитовете "Ти си най-добрият ми приятел" и "Някого, когото да обичаш", "Ние сме шампионите" - превърнал се в хардрок химн, а дискохитът "Още един паднал в боя" се изкачва на първо място в американската топлиста.
През 80-те години албумите на "Куин" се продават из цял свят и им носят огромни печалби. Те се нареждат сред най-богатите музиканти. Умело управляват финансите си, като създават дружество с ограничена отговорност, в което четиримата музиканти участват с равни дялове, а през 1981 г. са най-скъпо платените съдружници в британската индустрия.
През 1980 г. "Куин" композират музиката към филма "Флаш Гордън", което разкрива нови хоризонти пред музикантите. Това е първият роксъстав, написал музика за пълнометражен филм. Макар че в края на 80-те славата на "Куин" започва да залязва, дуетът на Фреди Меркюри и Дейвид Бауи "Под налягане" се издига светкавично до първо място в британската топлиста.
През последните години от своя живт Фреди живее уединено и отказва да коментира слуховете в печата, че е болен от СПИН. Но на 23 ноември 1991 г. публично обявява своята диагноза. Фреди Меркюри умира на следващия ден, 24 ноермври 1991 г., от бронхопневмония, в своя дом в Лондон.
Скоро след смъртта му "Бохемска рапсодия" е преиздадена, за да се наберат средства за борбата срещу СПИН. Тя още веднъж се издига до първо място в британската топкласация. През 1992 г. на стадион "Уембли" се провежда благотворителен кондерт в памет на Фреди Меркюри. Грандиозното шоу помага да се съберат средства за научни изследвания и същевременно призовава към лична отговорност в борбата срещу СПИН.
* Глам или гламрок - журналистическо определение на стила на онези групи и изпълнители, които съзнателно акцентират върху външния ефект: костюми, грим, зрелищност.