Кой е Чудомир?

През 30-те години на миналия век писателят Димитър Чорбаджийски-Чудомир се  установил трайно в Казанлък като директор-уредник на местния музей. Хумористът вече се е окичил с първия си венец на славата. Столичният вестник "Зора" в про

През 30-те години на миналия век писателят Димитър Чорбаджийски-Чудомир се  установил трайно в Казанлък като директор-уредник на местния музей.
Хумористът вече се е окичил с първия си венец на славата. Столичният вестник "Зора" в продължение на осем години всяка седмица печатал по един фейлетон, разказ или карикатура  на казанлъшкия майстор на словото. Неговите "нашенци"  вече  са станали толкова популярни, че в деня, когато излизал нов разказ на Чудомир, вестникът вдигал тиража си с десетина хиляди бройки.
В Казанлък писателят /и художник с академично образование/ има  добра бохемска компания. В нея влизали  няколко казанлъшки даскали, офицери от гарнизона, адвокати и чиновници от  общината. Чудомир бил известен ката ценител на хубавото вино и без негово участие рядко минавали многото приятелски дегустации на новата казанлъшка винена реколта.
Една вечер на такава приятелска разпивка се била събрала добра компания и от лаф на лаф разговорът се насочил към композитора Емануил Манолов, погребан с казанлъшките гробища. Компанията пийнала добре и изпяла няколко песни на маестрото.
Манолов преди смъртта си бил учител по музика и военен капелмайстор на казанлъшката дивизия и с право бил смятан навремето ьа гордост на града.
Композиторът умрял беден и  на гроба му в казанлъшките гробища нямало никаква плоча или паметник.
Пред компанията Чудомир  се възмутил как може гробът на толкова талантлив композитор да тъне в бурени, напълно забравен от помотците. "Хайде да  вдигнем на Емануил Манолов паметник!",  извикал Чудомир и компанията с възторжени викове го подкрепила.
В градските гробища имало един голям гранитен паметник на гроба на някакъв италиански търговец, умрял по странно стечение на обстоятелствата в Казанлък. Цялата компания веднага се  вдигнала от масата и тръгнала към гробищата. Били 7-8 здрави мъже и без много да му мислят, нарамили паметника на умрелия италианец и го поставили върху могилата на Емануил Манолов.
След няколко дни случката се разчула из   целия Казанлък. Едни хвалили Чудомир и компанията му, други кълнели за гробищната авантюра. Мълвата стигнала и до столицата. От историята се заинтересувал италианският посланик - той начаса връчил протестна нота. Работата станала още по-скандална, защото в  компанията, която преместила  надгробния паметник, имало и един офицер, голям приятел на Чудомир. Началството искало да го разжалва. Околийският полицейски шеф извикал Чудомир в кабинета си, накарал му се и му наредил надгробният паметник да бъде върнат на мястото му.
Събрала се пак компанията и върнала паметника обратно.
Съвременниците разказват, че авторът на "Нашенци" имал особено чувство за хумор, което често стигало до границата на "черния хумор".
Един учител довел веднъж от Шумен  класа си, за да разгледат казанлъшкия музей. Решил да покаже на децата и Чудомир. Срещнали го на стълбите - строг, побелял възрастен мъж с дебели рогови очила и с неизменната артистична папийонка. Учителят го попитал:
- Къде може да видим Чудомир?
- А, Чудомир ли? Чудомир почина преди седмица...
Учителят останал като попарен. След няколко дни в музея се получило писмо - Чудомир го разпечатал и в него прочел... собствения си некролог. Шуменският учител надълго и нашироко излял в некролога съболезнованията си.
Казанлъшкият журналист Константин Колев разказва, че веднъж приятелска компания поканила Чудомир да опита едно хубаво вино. В уречения час всички чакали писателя, но той закъснявал. Когато най-сетне пристигнал, казал че се е отбил за малко в работилницата на местния дърводелец Христо Братов.
- Отбих се да ми вземе мярка - рекъл писателят и след това вдигнал чаша с вино.
Всички в компанията  замръзнали - Христо Братов правел  ковчезите в Казанлък.
- Ще изпъвам скоро панталоните, приятели! Един грип и край! - пак се върнал на злокобната тема писателят. И продължил в същия дух:
- Вземете, каквото вземате от мене, записвайте каквото чуете от мене, че скоро ще ме повика Оная с косата!
В  по-късните години, когато вече бил народен представител и идвал в София за сесии на парламента, Чудомир често се отбивал в култовото кафене "Бамбука", за да се види  с приятелите си. Казвал им: "Аз вече себе си не мога да представлявам,  камо ли народа!".
Когато се разболял от рак, изпратили писателя да се лекува в Берлин, където му преливали кръв. По този повод той написал във вестник "Стършел":
"Чувствам се млад,  както никога - нали ми преливаха кръв от млади немкини".
Чудомир напуска живота сам, разбрал, че не може да се пребори с коварната болест. Един ден подредил стаята си в правителствена болница, облякъл си бяла риза и скочил от втория етаж.  Погребали го по негово желание в градинката пред къщата му в Казанлък.  Автор: Албена Иванова