Великият полски астроном Николай Коперник е роден в полския град Торун. Произхожда от заможно семейство. Следва в Краковския университет , където започва да проявява интерес към астрономията. Около двайсет и пет годишен отива в Италия, където изучава право и медицина в университетите в Болоня и Падуа, а по-късно получава докторат по богословие от университета във Ферара.
Коперник никога не е бил професионален астроном и грандиозните хипотези, с които се прославя, са резултат от заниманията му в свободното време.
Докато е в Италия, Коперник се запознава с идеята на древногръцкия философ Аристрах Самоски, според който Земята и другите планети се въртят около Слънцето. Коперник се убеждава, че тази хелиоцентрична хипотеза е вярна. Дълги години той прави изчисления и наблюдения, необходими за знаменития му труд, озаглавен "За въртенето на небесните сфери". През 1533 г, когато е вече шейсетгодишен, Коперник изнася редица сказки в Рим, в които представя основните елементи от теорията си, без да си навлече с тях неодобрението на папата. Обаче, едва когато наближава седемдесетте, той най-после решава да публикува книгата си и получава от издателя първия екземпляр на 24 май 1543 г, деня, когато умира.
В книгата си Коперник зстъпва правилното гледище, че Земята се върти около оста си, Луната - около Земята, а Земята и всички останали планети се въртят около Слънцето. Но подобно на предшествениците си, той подценява обхвата на Слънчевата система. Независимо от това, книгата предизвиква огромен интерес. Тя дава повод на други астрономи да извършат по-точни наблюдения върху движението на планетите, както и да изведат правилните закони за движението на планетите. Когато Коперник разработва в детайли математическата страна на хипотезата, тя се превръща в полезна научна теория. Тя може да се използва за предвиждания, а те да се проверяват чрез астрономически наблюдения и да противостоят убедително на по-старата теория, че Земята е центърът на Вселената.
Несъмнено Коперниковата теория внася коренна промяна във възприемането на Вселената и предизвиква революция в светогледа на философите, пък и на всички хора.
Исторически погледнато, книгата "За въртенето на небесните сфери" е отправната точка на съвременната астрономия и - което е по-важно - отправната точка на съвременната наука.
Автор: Албена Иванова
Коперник никога не е бил професионален астроном и грандиозните хипотези, с които се прославя, са резултат от заниманията му в свободното време.
Докато е в Италия, Коперник се запознава с идеята на древногръцкия философ Аристрах Самоски, според който Земята и другите планети се въртят около Слънцето. Коперник се убеждава, че тази хелиоцентрична хипотеза е вярна. Дълги години той прави изчисления и наблюдения, необходими за знаменития му труд, озаглавен "За въртенето на небесните сфери". През 1533 г, когато е вече шейсетгодишен, Коперник изнася редица сказки в Рим, в които представя основните елементи от теорията си, без да си навлече с тях неодобрението на папата. Обаче, едва когато наближава седемдесетте, той най-после решава да публикува книгата си и получава от издателя първия екземпляр на 24 май 1543 г, деня, когато умира.
В книгата си Коперник зстъпва правилното гледище, че Земята се върти около оста си, Луната - около Земята, а Земята и всички останали планети се въртят около Слънцето. Но подобно на предшествениците си, той подценява обхвата на Слънчевата система. Независимо от това, книгата предизвиква огромен интерес. Тя дава повод на други астрономи да извършат по-точни наблюдения върху движението на планетите, както и да изведат правилните закони за движението на планетите. Когато Коперник разработва в детайли математическата страна на хипотезата, тя се превръща в полезна научна теория. Тя може да се използва за предвиждания, а те да се проверяват чрез астрономически наблюдения и да противостоят убедително на по-старата теория, че Земята е центърът на Вселената.
Несъмнено Коперниковата теория внася коренна промяна във възприемането на Вселената и предизвиква революция в светогледа на философите, пък и на всички хора.
Исторически погледнато, книгата "За въртенето на небесните сфери" е отправната точка на съвременната астрономия и - което е по-важно - отправната точка на съвременната наука.