Великият италиански учен Галилео Галилей, който може би е най-големият родоначалник на научната методика, е роден през 1564 г. в Пиза. Като младеж учи в университета на родния си град, но напуска по финансови причини. Въпреки това през 1589 г. успява да получи преподавателско място в същия университет.
Първите си съществени успехи Галилео постига в механиката. Смятало се е, че тежките предмети падат по-бързо от леките и цели поколения учени приемали това твърдение. Галилео обаче установява, че леките и тежките предмети падат с една и съща скорост, ако не се смята въздействието от триенето на въздуха. Ученият предприема и следваща крачка. Той измерва внимателно разстоянито, което падащи предмети изминават за определено време и открива, че то е равопропорционално на времето, през което те падат. Важно е и това, че Галилео успява да обобщи резултатите от поредица експерименти в математическа формула.
Друго важно откритие на Галилео е законът за инерцията. Смятало се е, че един движещ се предмет забавя от само себе си движението си и спира. Галилео обаче установява, че ако възпиращите сили, да речем триенето, бъдат премахнати, предметът ще продължи да се движи до безкрайност. Този важен принцип, повторен недвусмислено от Нютон и обявен като първи закон за движението, е един от основните принципи във физиката.
Най-прочутите Галилеови открития са в областта на астрономията. През 1609 г. той дочува, че в Холандия е изобретен телескоп. Макар че има съвсем бедно описание на уреда, Галилео е толкова надарен, че скоро успява да конструира собственоръчно по-добър телескоп и само за една година стига до цяла поредица важни открития.
Наблюдава Луната и вижда, че тя не е гладко кълбо, а е изпъстрена с много кратери и високи планини. Небесните тела, установява той, не са нито гладки, нито идеални, а имат същите неравности, с каквито се отличава Земята. Наблюдава Млечния път и установява, че той е съставен от огромен брой отделни звезди. Наблюдава планетите и вижда, че около Юпитер обикалят четири луни. Това е доказателство, че астрономическо тяло може да се върти не само около Земята, а и около друга планета.
Наблюдава Слънцето и открива слънчевите петна. Забелязва, че планетата Венера има фази, подобни на лунните. Това е ясно доказателство, че Земята и всички други планети се въртят около Слънцето. С тези теории Галилео предизвиква недоволството на църквата и забрана да проповядва теориите си.
Но папа Урбан VIII се възхищава от Галилео и дава да се разбере, че отменя забараната.
Тъй като Галилео излага доказателства в полза на Коперниковата хелиоцентрична теория, църковните власти го изправят пред съда на Инквизицията в Рим.
Там обаче той получава сравнително лека присъда. Не го изпращат в затвор, а само под домашен арест в собствената му вила. Единственото друго наказание било изискването да се отрече публично от възгледа си, че Земята се движи около Слънцето.
Шейсет и девет-годишният учен направил това пред открит съд. Има една прочута история, че след като се отрекъл, Галилео свел поглед към земята и промълвил: "И все пак тя се върти".
Галилей умира през 1642 г. Огромният принос на Галилей за развитието на науката отдавна е признат. Неговото значение се корени отчасти в научните му открития, като закона за инерцията, изобретяването на телескопа, астрономическите наблюдения и гениалното потвърждение на Корепниковата хипотеза. Ученият може би повече от всеки друг е основоположник на емпиричнии подход и първият , който настоява за необходимостта от експерименти в науката.
Галилей е бил дълбоко религиозен човек. Въпреки присъдата, той не се отрича нито от църквата, нито от религията си, а само отхвърля опита на църковните власати да задушат научните изследвания. По-късните поколения с пълно право се прекланят пред него като символ на бунта срещу догматизма и авторитарните опити да се задуши свободата на мисълта.
Автор: Албена Иванова
Първите си съществени успехи Галилео постига в механиката. Смятало се е, че тежките предмети падат по-бързо от леките и цели поколения учени приемали това твърдение. Галилео обаче установява, че леките и тежките предмети падат с една и съща скорост, ако не се смята въздействието от триенето на въздуха. Ученият предприема и следваща крачка. Той измерва внимателно разстоянито, което падащи предмети изминават за определено време и открива, че то е равопропорционално на времето, през което те падат. Важно е и това, че Галилео успява да обобщи резултатите от поредица експерименти в математическа формула.
Друго важно откритие на Галилео е законът за инерцията. Смятало се е, че един движещ се предмет забавя от само себе си движението си и спира. Галилео обаче установява, че ако възпиращите сили, да речем триенето, бъдат премахнати, предметът ще продължи да се движи до безкрайност. Този важен принцип, повторен недвусмислено от Нютон и обявен като първи закон за движението, е един от основните принципи във физиката.
Най-прочутите Галилеови открития са в областта на астрономията. През 1609 г. той дочува, че в Холандия е изобретен телескоп. Макар че има съвсем бедно описание на уреда, Галилео е толкова надарен, че скоро успява да конструира собственоръчно по-добър телескоп и само за една година стига до цяла поредица важни открития.
Наблюдава Луната и вижда, че тя не е гладко кълбо, а е изпъстрена с много кратери и високи планини. Небесните тела, установява той, не са нито гладки, нито идеални, а имат същите неравности, с каквито се отличава Земята. Наблюдава Млечния път и установява, че той е съставен от огромен брой отделни звезди. Наблюдава планетите и вижда, че около Юпитер обикалят четири луни. Това е доказателство, че астрономическо тяло може да се върти не само около Земята, а и около друга планета.
Наблюдава Слънцето и открива слънчевите петна. Забелязва, че планетата Венера има фази, подобни на лунните. Това е ясно доказателство, че Земята и всички други планети се въртят около Слънцето. С тези теории Галилео предизвиква недоволството на църквата и забрана да проповядва теориите си.
Но папа Урбан VIII се възхищава от Галилео и дава да се разбере, че отменя забараната.
Тъй като Галилео излага доказателства в полза на Коперниковата хелиоцентрична теория, църковните власти го изправят пред съда на Инквизицията в Рим.
Там обаче той получава сравнително лека присъда. Не го изпращат в затвор, а само под домашен арест в собствената му вила. Единственото друго наказание било изискването да се отрече публично от възгледа си, че Земята се движи около Слънцето.
Шейсет и девет-годишният учен направил това пред открит съд. Има една прочута история, че след като се отрекъл, Галилео свел поглед към земята и промълвил: "И все пак тя се върти".
Галилей умира през 1642 г. Огромният принос на Галилей за развитието на науката отдавна е признат. Неговото значение се корени отчасти в научните му открития, като закона за инерцията, изобретяването на телескопа, астрономическите наблюдения и гениалното потвърждение на Корепниковата хипотеза. Ученият може би повече от всеки друг е основоположник на емпиричнии подход и първият , който настоява за необходимостта от експерименти в науката.
Галилей е бил дълбоко религиозен човек. Въпреки присъдата, той не се отрича нито от църквата, нито от религията си, а само отхвърля опита на църковните власати да задушат научните изследвания. По-късните поколения с пълно право се прекланят пред него като символ на бунта срещу догматизма и авторитарните опити да се задуши свободата на мисълта.