Кой е Галилео Галилей?

Великият  италиански учен Галилео Галилей, който  може би е най-големият родоначалник на научната методика, е роден през 1564 г. в Пиза. Като младеж учи в университета на родния си град, но напуска по финансови причини. Въпреки това през 15

Великият  италиански учен Галилео Галилей, който  може би е най-големият родоначалник на научната методика, е роден през 1564 г. в Пиза. Като младеж учи в университета на родния си град, но напуска по финансови причини. Въпреки това през 1589 г. успява да получи преподавателско място в същия университет.
Първите си съществени успехи Галилео постига в механиката.  Смятало се е, че тежките предмети падат по-бързо от леките и цели поколения учени приемали това твърдение. Галилео обаче установява, че леките и тежките предмети падат с една и съща скорост, ако не се смята въздействието от триенето на въздуха.  Ученият предприема и следваща крачка. Той измерва внимателно разстоянито, което падащи предмети изминават за определено време и открива, че то е равопропорционално  на времето, през което те падат.  Важно е и това, че Галилео успява да обобщи резултатите от поредица експерименти в математическа формула.

Друго важно откритие на Галилео е законът за инерцията.  Смятало се е, че един движещ се предмет забавя от само себе си движението си и спира. Галилео обаче установява, че ако възпиращите сили, да речем триенето, бъдат премахнати, предметът ще продължи да се движи до безкрайност.  Този важен принцип, повторен недвусмислено от Нютон и обявен като първи закон за движението, е един от основните принципи във физиката.

Най-прочутите Галилеови  открития са в областта на астрономията.  През 1609 г. той дочува, че в Холандия е изобретен телескоп. Макар че има съвсем бедно описание на уреда, Галилео е толкова надарен, че скоро успява да конструира  собственоръчно по-добър телескоп и само за една година стига до цяла поредица важни открития.

Наблюдава Луната и вижда, че тя не е гладко кълбо, а е изпъстрена с много кратери и високи планини. Небесните тела, установява той, не са нито гладки, нито идеални, а имат  същите неравности, с каквито се отличава Земята. Наблюдава Млечния път и установява, че той е съставен от огромен брой отделни звезди. Наблюдава планетите и  вижда, че около Юпитер обикалят четири луни. Това е доказателство, че  астрономическо тяло може да се върти не само около Земята, а и около друга планета.

Наблюдава Слънцето и открива слънчевите петна.  Забелязва, че планетата Венера има фази, подобни на лунните.  Това е ясно доказателство, че Земята и всички други планети се въртят около Слънцето. С тези  теории Галилео предизвиква недоволството на църквата и забрана да проповядва теориите си.
Но папа Урбан VIII  се възхищава от Галилео и дава да се разбере, че отменя забараната.

Тъй като Галилео излага доказателства в полза на Коперниковата  хелиоцентрична теория, църковните власти го изправят пред съда на Инквизицията в Рим.
Там обаче  той получава сравнително лека присъда.  Не го изпращат в затвор, а само под домашен арест в собствената му вила. Единственото друго наказание било изискването да се отрече публично от възгледа си, че Земята се движи около Слънцето.

Шейсет и девет-годишният учен направил това пред открит съд. Има една прочута  история, че след като се отрекъл, Галилео свел поглед към земята и промълвил: "И все пак тя се върти".

Галилей умира през 1642 г.  Огромният принос на Галилей за развитието на науката отдавна е признат. Неговото значение се корени отчасти в научните му открития, като закона за инерцията,  изобретяването на телескопа, астрономическите наблюдения и гениалното  потвърждение на Корепниковата хипотеза.  Ученият може би повече от всеки друг е основоположник на емпиричнии подход и първият , който настоява за необходимостта от експерименти в науката.

Галилей е бил дълбоко религиозен човек. Въпреки присъдата, той не се отрича  нито от църквата, нито от религията си, а само отхвърля опита на църковните власати да задушат научните изследвания. По-късните поколения с пълно право се прекланят пред него като символ на бунта срещу догматизма и авторитарните опити да се задуши свободата на мисълта.  Автор: Албена Иванова