Любопитно за Алберт Айнщайн

Алберт Айнщай, най-великият учен на ХХ век и един от най-големите умове на всички времена, е известен най-вече с теорията за относителността. Всъщност това са две теоргии : специална теория за относителността, формулирана 1905 г. и обща теория за отн

Алберт Айнщай, най-великият учен на ХХ век и един от най-големите умове на всички времена, е известен най-вече с теорията за относителността. Всъщност това са две теоргии : специална теория за относителността, формулирана 1905 г. и обща теория за относителността, формулирана през 1915-а, която може по-сполучливо да се нарече Айнщайнов закон за гравитацията.

Всичко е относително - това е позната максима. Но Айщайновата теория не е повторение на тази банална философска мисъл, а точна математическа формула за съотношението между научни величини. Ясно е, че субективното възприемане на времето и пространството зависи от човека. Преди Айнщайн обаче се смятало, че зад субективните възприятия стоят реални разстояния и абсолютно време, които могат да бъдат обективно измерени с точни уреди. Айнщайновата теория  внася коренна промяна в научната мисъл, като отхвърля изобщо съществуването на абсолютно време.

Специалната теория за относителността  предизвиква горещи спорове, но всички са съгласни, че тя е най-смайващата, предлагана някога. Айнщайновата обща теория за относителността има за отправна точка предпоствката, че гравитацията не се дължи на физически сили в нормалния смисъл на думата, а е резултат от изкривяването на самото пространство. Ученият не само предлага такава теория, но я представя в ясна математическа формула, въз основа на която могат да се правят категорични предвиждания и самата теория да бъде проверена.

Общата теория за относителността се отличава в няколко отношения от всички останали научни  закони. На първо място Айнщайн извежда тази теория не въз основа на грижливи експерименти, а на базата на симетрията и математическата елеганатност - на рационалистича  основа. Един от резултатите на Айнщайновия подход - общата теория за относителността, е по всеобщо признание най-красивата, елетантна, силна и дълбокомислена сред всички научни теории.  Няма случаи досега, било теоретични, било експериментални, когато тя да се е оказала само приблизително вярна и до днес тя  си остава най-близко до абсолютната истина.
Другите постижения на Айнщакйн също са достатъчни, за да му спечелят име на голям учен. Всъщност той получава Нобелова награда за физика главно заради труда си, който обяснява фотоелектричния ефект - важно явление, озадачавало дълго физиците. В него той приема съществуването на фотони - светлинни частици. И тъй като се е смятало, че светлината се състои от електромагнитни вълни, а се е считало, че вълни и частици са несъвместими понятия, Айнщайновата хипотеза извърши радикелан , дори парадоксален пробив в класическата теория. Неговата теза за фотоните не само намери практическо приложение, но оказа и решително влияние върху развитието на квантовата теория, от която днес е неотменима част.

Когато  оценяваме значението на Айнщайн едно сравнение с Исак Нютон  ще е показателно. Нютоновите теории са, общо взето, лесни за разбиране и неговата голяма заслуга се свежда до това, че той пръв е стигнал до тях. Докато двете Айнщайнови теории за относителността изключително трудно се възприемат дори при най-старателното им разяснение.

Днес Айнщайновата теория е по същество "по-точна" от Нютоновата. Но Нютоновите закони поставят основите на съвременната наука и техника и   в по-голямата си част днес щя щеше да бъде същата дори благорадарение само на Нютон.

Заслугата на Айнщайн за откриването на теорията за относителността може да не  е стопроцентова, но тя принадлжи главно на него и тези две теории са творение на един-единствен гении.

Айнщайн е роден през 1879 г. в град Улм,  Германия. Посещава гимназия в Швейцария, а през 1905 г. получава докторат от Цюрихския университет.  Същата година публикува работите си върху теорията за относителността, фотоелектричния ефект и брауновото движение.  През 1913 година ученият е назначен като професьор в Берлинския университет и директор на Института по физика и става член на Пруската  академия на науките. През 1921 г. е удостоен в Нобелова  награда за физика.
Тъй като Айнщайн е евреин, когато Хитлер взема властта той се преселва в Принстън, щата Ню Джърси, в САЩ,  където постъпва на работа в Института за напреднали изследвания. Първият брак на Айнщайн завършва   с развод, а вторият е щастлив. От нето ученият има двама сина.

Освен, че е проявявал интерес към обществото и често е изразявал мнението си по политически въпроси, Айнщайн се е отличавал с тънко чувство за хумор, скромност и известна дарба като цигулар.

Ученият умира през 1955 г. в Принстън, като американски гражданин..   Автор: Албена Иванова