Александър Велики

Александър е роден в Македонската столица Пела през 356 г. пр. Хр. Негов баща е Филип II Македонски, който след победата си над Гърция създава и оглавява  федерация от градове-държави. Александър е на двайсет години, когато баща му е убит от сво

Александър е роден в Македонската столица Пела през 356 г. пр. Хр. Негов баща е Филип II Македонски, който след победата си над Гърция създава и оглавява  федерация от градове-държави. Александър е на двайсет години, когато баща му е убит от свой недоволен роднина в един театър в Егея. При възкачването си на трона, първата работа на новия владетел е да потуши въстанията в Тракия и Илирия, избухнали непосредствено след смъртта на Филип. След това се заема да изпълни мечтата на баща си - завладяването на Персия, многогодишен враг на Гърция, която в продължение на 200 години владее огромна територия, разпростряла се от Средиземно море до Индия. Александър потегля на изток, прекосява сравнително лесно Мала Азия, на два пъти влиза в бой с основните сили на персийската армия и ги разгромява  при река Граник през 334 г. пр. Хр. и при град Иса през 333 г. пр. Хр. Градовете Тир и Газа падат през 332, след което Александър влиза без бой в Египет. Там прави кратка почивка и основава Александрия в своя чест, коронясан е за фараон и обявен за бог от египетските жреци.
На следващата година предприема рискован поход в Месопотамия и разгромява персийския цар Дарий III  в битката при Гавгамела. Пътят му към Вавилон
 и персийските столици Суза и Персеполис е отворен. Оттам Александър продължава  на изток, към земите на персийската империя и навлиза в територията на днешен Афганистан. През 326 г. пр. Хр.  година армията на Александър стига до Северна Индия, но воините му са вече изтощени и отказват да продължат нататък. Разочарован, Александър поема пътя обратно и се връща в Суза. През следващата година укрепва завоюваните територии, реорганизира армията си и планира нови походи  - Арабския поуостров, земите северно от старата персийска империя и, може би, Индия. Но през юни 323 г. пр. Хр. във Вавилон Александър внезапно се разболява от треска и умира десет дни по-късно. Бил е на трийсет и три години.
Александрър е военен гении, който  воюва  тринайсет години без да загуби нито една битка. Освен на собствената му смелост, успехите му  се дължат и на  авторитета, който е имал сред войниците си. Въпреки огромните си завоевания Александър не посочва свой наследник приживе и в последвалата между неговите генерали борба  за власт, майка  му, жените и децата му са избити, а кратко просъществувалата империя - раздробена.
Наследството, което оставя Александър Велики е не толкова териториално, колкото културно. Той съумява да оцени величието на персийската цивилизация, обличал се като персийците и зачитал обичаите им. Александър не само взима за жена дъщерята на Дарий III, но и организира  и сватбата на Изтока и Запада, на която бракосъчетава хиляди от македонските ви воини с персийски девойки.
Сватбите на Александър Велики са неизменно политически съюзи, той почти не отделя време на жените си. Голямата си любов, изглежда, е пазил за своя другар от детските години, блестящия Хефестион. След смъртта на Хефестион, Александър направо обезумява и заповядва да разпънат на кръст лекаря, защото не успял да го излекува.
Александър Велики  е нещо повече от военачалник. Макар че след неговата смърт от империята му не остава нищо, влиянието му върху  културата на Изтока и Запада е огромно.    Автор: Албена Иванова