Сократ е роден през 469 г. пр. Хр. в гръцкия град-държава Атина. Баща му Софроний, е скулптор, а майка му, Финарета - акушерка. За младостта на Сократ се знае малко. Той участва в Пелопонеските войни като обикновен войник в армията на атиняните. За да запази независимостта на духа си, Сократ води аскетичен живот. Философът прекарва дните си седнал под сянката на маслиново дърво, обсъждайки проблемите на справедливостта, добродетелта, благочестието и душата с младежи от знатен произход. Като учител и любител на млади мъже, той е въплъщение на атинския общоприет обичай Paederasteia, т.е. любовта към момчета. По- убедително от всеки друг Сократ утвърждава моралната стойност на хомосексуалната любов и дава възможност на гейовете да открият своята истинска същност по начин, който променя из основи техния живот.
Философът не е оставил писмено наследство. Единственият източник, който ни дава сведения за неговото учение и личност, са диалозите на знаменития му ученик Платон и спомените на друг негов ученик, Ксенофон. И двамата са познавали Сократ през последните десет години от живота му. Философът е смятан за най-мъдрия мъж на своето време, самият Делфийски оракул го обявява за такъв. Сократ стига до заключението, че наистина е по-мъдър от другите, защото осъзнава собственото си невежество. Основата на пословичната Сократова ирония е да отрича, че знае каквото и да било. Прочутият му метод е да задава въпроси на учениците си, да прави оценка на съдържащите се в отговорите им изводи и така да извлича мъдростта, стаила се в душите им. Негова цел е самопознанието - цел, въплътена в крилати сентенции като "Опознай себе си" и "Ако не познаваш живота, не си струва да живееш".
Критиката, на която Сократ подлага политическите и религиозните институции в Атина му спечелва много врагове. През 399 г. пр. Хр. го обвиняват в развращаване на атинските младежи и в ерес и го изправят пред съда. Там философът упорито отказва да признае вината си и всъщност твърди точно обратното - би трябвало да го славят като благодетел за дейността му като учител. Вбесен от претенциите му, съдът го осъжда на смърт. Присъдата обаче не може да бъде изпълнена веднага, защото корабът , който превозва осъдените до остров Делос веднъж годишно, още не е пристигнал. През месеца, който прекарва в затвора, Сократ продължава да приема приятели и да води философски разговори. Ученикът му Критон предлага план за бягство, но Сократ не го приема. Той иска да се изправи смело пред атиняни и да им даде един последен урок по морал, като ги убеди в несправедливостта на техните обвинения. Сократ изпива без колебание чашата с отрова от бучиниш. Осъждането и смъртта на Сократ са описани в "Апология", "Критон" и "Федон" на Платон.
Автор: Албена Иванова
Философът не е оставил писмено наследство. Единственият източник, който ни дава сведения за неговото учение и личност, са диалозите на знаменития му ученик Платон и спомените на друг негов ученик, Ксенофон. И двамата са познавали Сократ през последните десет години от живота му. Философът е смятан за най-мъдрия мъж на своето време, самият Делфийски оракул го обявява за такъв. Сократ стига до заключението, че наистина е по-мъдър от другите, защото осъзнава собственото си невежество. Основата на пословичната Сократова ирония е да отрича, че знае каквото и да било. Прочутият му метод е да задава въпроси на учениците си, да прави оценка на съдържащите се в отговорите им изводи и така да извлича мъдростта, стаила се в душите им. Негова цел е самопознанието - цел, въплътена в крилати сентенции като "Опознай себе си" и "Ако не познаваш живота, не си струва да живееш".
Критиката, на която Сократ подлага политическите и религиозните институции в Атина му спечелва много врагове. През 399 г. пр. Хр. го обвиняват в развращаване на атинските младежи и в ерес и го изправят пред съда. Там философът упорито отказва да признае вината си и всъщност твърди точно обратното - би трябвало да го славят като благодетел за дейността му като учител. Вбесен от претенциите му, съдът го осъжда на смърт. Присъдата обаче не може да бъде изпълнена веднага, защото корабът , който превозва осъдените до остров Делос веднъж годишно, още не е пристигнал. През месеца, който прекарва в затвора, Сократ продължава да приема приятели и да води философски разговори. Ученикът му Критон предлага план за бягство, но Сократ не го приема. Той иска да се изправи смело пред атиняни и да им даде един последен урок по морал, като ги убеди в несправедливостта на техните обвинения. Сократ изпива без колебание чашата с отрова от бучиниш. Осъждането и смъртта на Сократ са описани в "Апология", "Критон" и "Федон" на Платон.