В историята на литературата ни фигурата на Кирил Христов се забелязва отдалече. Прекрасен и образен лирик, поетът е имал отвратителен характер и по спомените на съвременниците си рядко е имало някой в България, към когото той да не е отправил обидни думи. Кирил Христов признавал себе си за гениален поет и понеже рядко някой е споделял същото за него, изгарял във вътрешни терзания. В спомените на поета почти не е останал някой неоплют български писател, а самият Христов непрекъснато се изживявал като жертва - на съдбата, на завистниците от литературните среди, на некадърните политици, на роднините и приятелите... Кой ли не е бил обявяван за нищожество в литературата от Кирил Христов - много са сложни отношенията му с Александър Балабанов, Елин Пелин, Дора Габе, Антон Страшимиров - списъкът на враговете му е много дълъг.
Едновременно с това поетът бил недолюбван сред хайлайфа на София от началото на ХХ век, защото не бил добър пример в семейните си отношения.
Драматично се развил бракът на Кирил Христов. С крайно емоционален и свободолюбив характер, поетът бързо разкъсал брачните окови и един ден натирил съпругата си Невяна при майка й в Кюстендил. Поетът чистосърдечно разказвал след години за семейните си скандали: "Чувствах, че ненадейно ще я убия и ще хлътна в затвора". Когато кавгите между съпрузите стигнали своя връх, майсторът на строфите не се сдържал, грабнал една цепеница и ударил жена си по главата. Както си признажа по-късно нежният лирик, едва не затрил благоверната си съпруга. "Едвам не я оставих на място. Кожата отгоре се пукна и бликна широка струя кръв. Бяхме изплашени и двамата. Ридаейки с глас, промих раната, поставих лекарство и я превързах. Когато съпругата Невяна си тръгнала с децата към родния Кюстендил, поетът облекчено въздъхнал :"Родих се повтор!"
Още като съвсем млад поет Кирил Христов имал изключително високо самочувствие. По едно време се сприятелил с министъра на просвещението проф. Иван Шишманов, който през 1907 г. даже му намерил работа в Народната библиотека. Но явно синекурната длъжност не била по вкуса на Христов, защото той решил да си поиска персонална писателска пенсия от Народното събрание. А бил едва на 30 години. Седнал и написал съответното прошение по парламента.
Изглежда, че министърът се подвел по акъла на поета, защото решил да запознае с необичайната молба самия премиер Димитър Петков. Като чул за какво става дума, известният политически псувач, с вестникарския прякор Свирчо, който не цепел басма никому, попитал проф. Шишманов:
- На колко години е този Кирил Христов?
- На тридесетина.
- Той да не е мръднал нещо? Не може пенсия на тридесетгодишен човек!Няма да ставаме за смях на гаргите!
Напразно поетът давал примери на властниците, че да се дават доживотни пенсии на талантливи писатели е стара европейска практика. Кирил Христов посочвал норвежкия парламент, който дал народна пенсия на 31-годишния Ибсен. За българските политици от това време самочувствието на българския поет да се сравнява със самия Ибсен идвало малко множко. Така Кирил Христов останал без пенсия. Разбира се, разсърдил се на Шишманов, но години след това си задавал въпроса - правилно ли постъпил, като поискал пенсия, дали не би било по-добре в молбата си да пише "пожизнена държава субсидия?"
През 1923 г. съдбата пак изиграла лоша шега на поета. На 16 май Държавен вестник публикувал указ, с който правителството на Стамболийски отпускало пожизнени народни пенсии от 2000 лева месечно на Стоян Михайловски, Елин Пели, Антон Страшимиров, Цанко Бакалов и Кирил Христов. Зарадвал се тогава поетът ,че празникът дошъл и на неговата улица.Радостта му била за кратко. Само след месец превратът на 9 юни свалил от власт земеделците, министрите били арестувани, а указът /макар и с царски подпис/ бил забравен и неизпълнен.
През 1921 г. професор Михаил Арнаудов решил да вкара Кирил Христов като пълноправен член на Академията на науките. Започнал сондажи сред колегите си
академици, но почти навсякъде удрял на камък. Никой не искал да подкрепи кандидатурата на вироглавия поет. Само един от тях, академик Юрдан Трифонов изплюл камъчето: "Абе добре, да го приемем, ама много ходи още по жени. Разказват живеел невенчан с някаква госпожа..."
Личният живот на поета бил също толкова скандален, както и реномето му в литературните среди.
Освен с житието си Христов е дразнел пуританските вкусове от това време и с любовната си поезия. Той единствен се сетил да напише цикъл любовни стихове за българските царкини и болярки от Средновековието. Емблематични са и романтичните му балади от Италия - на Ботуша поетът изкарал няколко емоционални връзки, които са синтезирани в четиристишието:
"И дълго хубавелката сияйна
на трепетни колене аз държах.
Нощта е тъй тържествена, омайна -
да минем без любов ще бъде грях!"
След развода си Кирил Христов заживял в София с вдовицата Весела Панайотова, която се грижела за него като любяща съпруга и майка. Когато поетът отишъл в Германия и Чехия, тя издавала в България със свои средства том след том с неговите поетични и драматургични произведения.
В Чехия 54-годишният Христов се запознава с 20 години по-младата пасаторска дъщеря Ноеми Молнарова. Връзката му с нея започва с любов от пръв поглед и остава бурна и изпепеляваща до смъртта му. Когато се появявали на светски места, хората мислели двамата влюбени за баща и дъщеря.
През 1938 г. Кирил Христов се завръща в България, като отсяда при своята стара позната Весела Панайотова, в дома й на ул. "Хан Аспараух" 18. Вдовицата, която го е чакала цели 16 години да се върне от чужбина, скоро разбира, че е станала излишна. Младата чехкиня Ноеми, наричана галено от Христов Номча, е тази, за която той се венчава. Весела Панайотова жертвоготовно платила разноските по сватбата, но напуснала тържеството, защото поетът младоженец не искал да я гледа в този момент.
Големият поет Кирил Христов си отива от този свят на 7 ноември 1944 година, налегнат от тежки болести.Целият му живот е сподирян от скандали и ненавист, на което той отвръща със същото.
Автор: Албена Иванова
Едновременно с това поетът бил недолюбван сред хайлайфа на София от началото на ХХ век, защото не бил добър пример в семейните си отношения.
Драматично се развил бракът на Кирил Христов. С крайно емоционален и свободолюбив характер, поетът бързо разкъсал брачните окови и един ден натирил съпругата си Невяна при майка й в Кюстендил. Поетът чистосърдечно разказвал след години за семейните си скандали: "Чувствах, че ненадейно ще я убия и ще хлътна в затвора". Когато кавгите между съпрузите стигнали своя връх, майсторът на строфите не се сдържал, грабнал една цепеница и ударил жена си по главата. Както си признажа по-късно нежният лирик, едва не затрил благоверната си съпруга. "Едвам не я оставих на място. Кожата отгоре се пукна и бликна широка струя кръв. Бяхме изплашени и двамата. Ридаейки с глас, промих раната, поставих лекарство и я превързах. Когато съпругата Невяна си тръгнала с децата към родния Кюстендил, поетът облекчено въздъхнал :"Родих се повтор!"
Още като съвсем млад поет Кирил Христов имал изключително високо самочувствие. По едно време се сприятелил с министъра на просвещението проф. Иван Шишманов, който през 1907 г. даже му намерил работа в Народната библиотека. Но явно синекурната длъжност не била по вкуса на Христов, защото той решил да си поиска персонална писателска пенсия от Народното събрание. А бил едва на 30 години. Седнал и написал съответното прошение по парламента.
Изглежда, че министърът се подвел по акъла на поета, защото решил да запознае с необичайната молба самия премиер Димитър Петков. Като чул за какво става дума, известният политически псувач, с вестникарския прякор Свирчо, който не цепел басма никому, попитал проф. Шишманов:
- На колко години е този Кирил Христов?
- На тридесетина.
- Той да не е мръднал нещо? Не може пенсия на тридесетгодишен човек!Няма да ставаме за смях на гаргите!
Напразно поетът давал примери на властниците, че да се дават доживотни пенсии на талантливи писатели е стара европейска практика. Кирил Христов посочвал норвежкия парламент, който дал народна пенсия на 31-годишния Ибсен. За българските политици от това време самочувствието на българския поет да се сравнява със самия Ибсен идвало малко множко. Така Кирил Христов останал без пенсия. Разбира се, разсърдил се на Шишманов, но години след това си задавал въпроса - правилно ли постъпил, като поискал пенсия, дали не би било по-добре в молбата си да пише "пожизнена държава субсидия?"
През 1923 г. съдбата пак изиграла лоша шега на поета. На 16 май Държавен вестник публикувал указ, с който правителството на Стамболийски отпускало пожизнени народни пенсии от 2000 лева месечно на Стоян Михайловски, Елин Пели, Антон Страшимиров, Цанко Бакалов и Кирил Христов. Зарадвал се тогава поетът ,че празникът дошъл и на неговата улица.Радостта му била за кратко. Само след месец превратът на 9 юни свалил от власт земеделците, министрите били арестувани, а указът /макар и с царски подпис/ бил забравен и неизпълнен.
През 1921 г. професор Михаил Арнаудов решил да вкара Кирил Христов като пълноправен член на Академията на науките. Започнал сондажи сред колегите си
академици, но почти навсякъде удрял на камък. Никой не искал да подкрепи кандидатурата на вироглавия поет. Само един от тях, академик Юрдан Трифонов изплюл камъчето: "Абе добре, да го приемем, ама много ходи още по жени. Разказват живеел невенчан с някаква госпожа..."
Личният живот на поета бил също толкова скандален, както и реномето му в литературните среди.
Освен с житието си Христов е дразнел пуританските вкусове от това време и с любовната си поезия. Той единствен се сетил да напише цикъл любовни стихове за българските царкини и болярки от Средновековието. Емблематични са и романтичните му балади от Италия - на Ботуша поетът изкарал няколко емоционални връзки, които са синтезирани в четиристишието:
"И дълго хубавелката сияйна
на трепетни колене аз държах.
Нощта е тъй тържествена, омайна -
да минем без любов ще бъде грях!"
След развода си Кирил Христов заживял в София с вдовицата Весела Панайотова, която се грижела за него като любяща съпруга и майка. Когато поетът отишъл в Германия и Чехия, тя издавала в България със свои средства том след том с неговите поетични и драматургични произведения.
В Чехия 54-годишният Христов се запознава с 20 години по-младата пасаторска дъщеря Ноеми Молнарова. Връзката му с нея започва с любов от пръв поглед и остава бурна и изпепеляваща до смъртта му. Когато се появявали на светски места, хората мислели двамата влюбени за баща и дъщеря.
През 1938 г. Кирил Христов се завръща в България, като отсяда при своята стара позната Весела Панайотова, в дома й на ул. "Хан Аспараух" 18. Вдовицата, която го е чакала цели 16 години да се върне от чужбина, скоро разбира, че е станала излишна. Младата чехкиня Ноеми, наричана галено от Христов Номча, е тази, за която той се венчава. Весела Панайотова жертвоготовно платила разноските по сватбата, но напуснала тържеството, защото поетът младоженец не искал да я гледа в този момент.
Големият поет Кирил Христов си отива от този свят на 7 ноември 1944 година, налегнат от тежки болести.Целият му живот е сподирян от скандали и ненавист, на което той отвръща със същото.