Последните дни на Иван Вазов

През 1920 година Иван Вазов, патриархът на българската литература, както го наричаме днес,  навършва 70 годин. Широката общественост и правителството на Стамболийски му готвят голям юбилей. Народният поет, обаче, се страхува, че емоциите около т

През 1920 година Иван Вазов, патриархът на българската литература, както го наричаме днес,  навършва 70 годин. Широката общественост и правителството на Стамболийски му готвят голям юбилей. Народният поет, обаче, се страхува, че емоциите около тържествата ще разклатят здравето и нервите му. Даже прави проекти да замине някъде, но всички около него  го убеждават във важността на събитието.

Тървествата почват през октомври 1920 година и продължават 6 месеца, а поетът е трогнат до сълзи от любовта на народа.  Но от преживените вълнения здравето на Вазов наистина се разклаща. За да се възстанови, той заминава на море в Бургас. Но там също го познават и неговите почитатели не му позволяват да си почине. Поетът е принуден да се върне в София. Захваща се да преработва драмите си "Престолът" и "Ивайло".   Вазов обаче вече се чувства зле - нощем се задушава, става му студено, а  през деня е  все сънлив.

Вечерта на 21 септември 1921 година Вазов не слиза за вечеря. Племенницата му Събка и сестра му Въла са силно притеснени - той винаги е точен за обяд в 12 часа и за вечеря - в 8. Намират го заспал с дрехите на леглото, не пожелава да вечеря, защото бил уморен.

На другия ден, обаче, Вазов се чувства добре, закусва, излиза на разходка и се прибира точно в 12, като пита обядът дали е готов. Племенницата му му казва, че този ден е празник. Това била тяхна игра - когато му кажат, че е празник, това значело, че за обяд има зрял фасул - любимото ядене на поета. След супата, обаче, прислужницата носи не зрял, а зелен фасул, който Вазов не обича особено. Той се заканва с пръст на племенницата си:"Ах, излъга ме ти...", изпива редовната чашка мастика със сода и започва да се храни. Още не сложил вилицата в уста, ръката му се отпуска на масата, главата му клюмва, а от гърлото му излиза леко гъргорене. Двете жени го слагат на канапето, извикват лекар, който като сваля ризата му, вижда на гърдите му сини петна. Лекараят констатира смъртта на поета.

Научили страшната вест първи пристигат от Народния театър  актьорите Владимир Трендафилов и Иван Димов. Министри също пристигат в дома на Вазов. До вечерта улиците на София са облепени с некролози, развяват се траурни знамена, затварят се  всички увеселителни заведения и локали.

Аутопсита установява  сърдечен удар - спукване на аортата.

Цар Борис III лично пристига  да отдаде последна почит на народния поет.  Следват го министри, дипломати,писатели, журналисти. Три дни продължава поклонението пред тленните останки на поета, изложени в храм "Света Неделя".  Опелото е в  църквата "Света София"  и се извършва от двама епископи и 65 свещеници. Съпроводен от 101 топовни гърмежа, ковчегът с тялото на Иван Вазв е спуснат   в гроба, който се намира   близо до църквата.   Автор: Албена Иванова