МУЗИКАТА В ПЕЧАТНИТЕ СРЕДСТВА ЗА КОМУНИКАЦИЯ

Разработката представлява обобщение на първичните резултати от контент-анализ на публикации в национални всекидневници, отразяващи функционирането на музикалната култура. Насотящето изследване дължи реализацията си на твърдото убеждение, че възпроизв

Разработката представлява обобщение на първичните резултати от контент-анализ на публикации в национални всекидневници, отразяващи функционирането на музикалната култура.
Насотящето изследване дължи реализацията си на твърдото убеждение, че възпроизводството на музикалната култура зависи в изключително висока степен от действието на социокултурни фактори от извънмузикално естество, които не само опосредствуват възприятието на аудиторията, но са в състояние да предизвикат и поддържат стабилни ценностни ориентации често елиминиращи "чистия" автентичен процес на слушане и оценка относно едни или други жанрове, стилове или произведения. Такъв мощен фактор, непосредствено вписан в реализацията на музикалния маркетинг представляват печатните средства за информация, разкриващи широко диалогово поле, богато с разнообразни възможности за акшивиране на музикалното възприятие и превръщането му в актуално потребление на художествен продукт, а също така позволяващо използуването на определен инструментариум за модификация на самото възприятие, за развитие или задържане на едни или други негови аспекти, качествени характеристики и публични изяви, в зависимост от предпочитанията или директните целеви интервенции на комуникатора, съответствуващи на негови ценностни приоритети и прагматични задачи (5, с. 59-73).
За нас е по-важно обстоятелството, че независимо от волята на експертите, определящи публикационната политика на средствата за комуникация, техните действия допринасят за трайни и субстанциални по своята природа социокултурни резултати. От една страна, завоюваната от тях аудитория представлява благоприятна социална среда за легитимиране на конкретни ценностни ориентации и тяхното широко възпроизводство, развивайки у индивидуалните субекти или в комуникацията на социални групи-адресати апарат за оценка и вербализация на осъществени при съприкосновение с музикалното творчество хедонистични актове. От друга страна, именно боравещите със словото печатни средства за информация създават социалния и интеракционен контекст, в който музикалното произведение се превръща в знак. Тези знаци, функциониращи в полето на мудикалната култура, получават чрез печатната комуникация своите тълкувания, превръщайки се благодарение на тях в символи - носители на фундаментални свойства на социокултурното пространство. Така съзнанието за харесване на едно или друго произведение / което само по себе си може да бъде продукт на извънмузикално въздействие/ може да бъде вписано в определена глобалистична ценностна система, философска или религиозна аксиология, политическа идеология или просто в приобщаване на личността или групата към определена субкултурна ориентация, към идентификация с престижни социални роли или стереотипи на поведение. Така музиката може да бъде поставена в контекста на конкретни обществени интереси /както рок-музиката се превърна в естетическа знакова среда за радикалното младежко движение от 60-те години именно с помощта на мас-медиите/, или да се вмести в екзистенциалния хоризонт на човешкия жизнен свят, интериоризирайки тоталността на социума.
Именно тези аспекти на функциониране, които музикалната култура придобива в диалоговото поле на печатните средства за комуникация са предмет на контент-анализ, обхващащ публикациите, посветени на мудиката за месеците март, април и май на централни всекидневници: "Демокрация", "Дума", "24 часа", "Стндарт", "Континент", "Труд" и "Новинар". Освен това, поведението на печатните комуникатори е разгледано и като резултат от обективните процеси, протичащи в обществото като цяло и обуславящи функционирането на художествената култура, в частност музикалната.
Относителният дял на публикациите, посветени на музиката /или свързани с нея/ се оказа сравнително нисък - 2,5% при средна норма на европейската социокултурна таблица - 6%, т. е. музикалната култура получава повече от 2 пъти по-ниска оценка за значимост, отколкото и се полага според културно-информационната класификация (4, с. 64). Обяснението може да бъде търсено в няколко направления. Най-напред, пониженият интерес на медиите към музиката може да се интерретира като унаследена традиция: още през 1988 г. откриваме анализи, показващи по-нисък относителен дял на музиката в тематиката на печатните медии: 2,08% (1, с. 19). В същото време обаче тогава музикалното изкуство доминира над останалите /с изключение на литературата/ в сферата на обществените предпочитания. В ситуацията, уловена в тримесечния период музиката отстъпва и на живописта,, киното театъра. Преимуществото на литературата на сраниците на централните всекидневници е значимо: 10% срещу вече известните 2,5% /в цитираната социокултурна таблица то е определено на страната на музиката - 6% срещу 0,5%/. Хипотезата, че вниманието към литературата е значително по-високо във връзка с нейната вербална реакция на обществените промени и премахването на цензурата, направило достъпни много престижни издания, се нуждае от проверка. В този смисъл заслужава внимание тезата, че пониженият интерес на печатните медии към музиката се дължи на възприета от тях обща нагласа на мислене, в съответствие с която редица проблеми от отразяваната реалност имат значимост от екзистенциално, дори от фатално за хората естество за разлика от изкуството, чиято значимост се свежда единствено до разлекателната функция. Невъзможността на музикалното изкуство да реагира непосредствено с позиция по тези проблеми го прави слабо значимо за медийните експерти. През разглеждания период няма случай музикална по същество новина да премине от определените и рубрики на първа страница или в друга зона на актуална информация. Футболни новини, свързани с изяви на националния отбор, възлови срещи от вътрешното първенство или проблеми на футболисти, играещи в чужбина постоянно прескачат на първите страници на всички разглеждани вестници. Рядко, 1-2 пъти се срещат и сензации из областта на литературния живот, отразени на първа страница. Музиката се появява на първа страница само като аксесоар на политически събития /преди всичко в политическите всекидневници/, религиозни церемонии и чисто биографични по характер новини за звезди на шоу бизнеса без отношение към музикалната проблематика.
Свидетелство за конкретна медийна нагласа представляв и оценката на печатните материали по салите за разстояние до читателя и абстрактност на текста (4, с. 79). Прави впечатление доминиращият стил на голяма дистанция на текста от непосредствените потребности на читателя /които в нашия случай са от естетически характер и се реализират на емоционално-чувствено равнище, т. е. не могат да бъдат на дистанция/, несвойствено като правило за художествена проблематика. Анализираните текстове засягат няка си интересите на читтеля чрез оценки за естетическо и психологическо удовлетворение едва в 12% от случаите, достигайки второто значение на скалата. Най-висшата нейна степен не е присъща за нито една публикация. В 25% от анализираните материали съдържанието предизвиква интерес, но може да се пренебрегне от екзистенциална гледна точка. Събитието някак си неопределено има отношение към читателя в други 25% публикации. 10% от материалите не съдържат никакви елементи на въвличане на читателя, събитията като че ли се случват на друга планета. Това разпределение на материали с различно отношение говори достатъчно ясно за предварителната готовност на авторите им да пишат за нещо, което и далеч от читателя, пропускайки възожността да свържат музиката с неговия екзистенциален свят, психиката или художествените му интереси. Изключение в този смисъл прави в. "Демокрация" с редица материали, чиято аналитичност и естетическа по характер оценъчна активност са съчетани с висока степен на близост до читателя. Съпоставяне с други материали от в. "Континент" пловдивския "Марица" подсказа, че става дума за авторски публикации на Р. Стателова, Т. Спространови Г. Лазарова, т. е. тези качества на публикациите са продукт на индивидуален аналитичен и творчески стил в журналистиката, а не на конкретна публикационна политика, доколкото останалите материали се подчиняват на общата тенденция.
Същото може да се каже и във връзка със смисловите характеристики на анализираните текстове. Преобладаващото мнозинство от публикациите засягат темата чрез изложение на факти и събития като правило извън непосредственото изпълнение на музика - 56% от текстовия обем и 57% от заглавията. В 26,12% от публикациите са засегнати събития, които предтавляват вестникарска сензация, засягат личния живот на музиканти ии изпълнители, поведението на почитателите и т.н. (това съдържание се простира върху 25% от текстовете). Изключение правят цитираните по-горе автори. Прави впечатление, че темата, за която се говори най-малко в значителна част от публикациите е самата музика или начинът на нейното изпълнение. Това е направено в 7, 4% от публикациите /6% от общия текстови обем /към които следва да прибавим интервюта с известни музиканти, певци, композитори и т. н., намиращи се най-близо до читателя, но в същото време демонстриращи по-висока аналитичност към музикалното съдържание/ като е налице и употреба на художествени сравнения, метафори и абстрактни категории - 3,04% от публикациите, заемащи обаче 8,8% от общия текстови обем. Към тази категория принадлежат статии с по-общо съдържание в областта на историята, общокултурния смисъл на музиката, медиите - 7,03% от публикациите и 7,62% от общия обем. Тонът в тези материали се заава от "Стандарт" и "Континент"- по 20% от всички публикации.
Жанровото разпределение на материалите дава ясна представа не само за възприетата от печатните комуникационни средства ценностна ориентация като инструмент за достигане на консенсус с читателската аудитория, но и за тези сфери и социални субекти, работещи с медиите в духа на стратегическия маркетинг. Изненадващо на пръв поглед, но напълбно закономерно по същество е преимуществото на рок-музиката по отношение на относителния дял от текстовия обем - 36,28% пред поп-музиката - 27,94%. По брой на публикациите поп-музиката заема първото място с 31,6% срещу 30,2% за рок-музика. Този интересен резултат почти изравняващ рок-културата с поп-музиката, тотално доминираща като най-обемен сегмент в аудиторията на печатните медии и на музиката, може да бъде обяснен както с обстоятелството, че именно рок-поколението, изживяло своята младост през 60-те години сега доминира сред медийните експерти, представлявайки социален слой /интелигенцията/ най-възприемчив към музикалните и интелектуални послания на рок-културата. От друга страна, агресивната политика на комунистическите тоталитарни режими към разпространението на рок-музиката, както и нейната връзка с младежкото движение за соцална и културна промяна в най-развитите страни в света, направи рок-културата олицетворение на демократичните трансформации в Източна Европа, източник на интелектуалистична мотивация, философски и естетически идеи и инвенции. Поради това рок-проблематиката и досега представлява плодотворен материал за журналистическа изява и популярно четиво, още повече, ветераните от 60-те години а и следващите рок-поколения досега чупят рекорди по популярност, включитело и у нас. Поради това внимание заслужават значителен брой статии и информации във в. "24 часа", "Новинар" и "Труд", които третират типични "рок-продукти" в контекста на поп-културата, оценявайки ги по ценностни скали, основани на външна популярност и престижен социален статус. Това са 17% от публикациите, посветени на рок-музиката в "24 часа", 18,62% от тези в "Новинар", 19,3% в "Стандарт" - публикации, адресирани по-скоро за типичната аудитория на поп-музиката, отколкото за елитарните ценностни нагласи на естествената им среда, на рок-аудиторията. Като "най-рокаджийски" вестник се очертава "Новинар" - 40% от всички материали за музика и 54,8% от техния текстови обме. Типични за рок-културата ценностни нагласи и съдържателни по отношение на муциката търсения проявява в. "Демокрация" не само поради споменатите авторски изяви, но и поради определени идеологически претенции за симбиоза с културата на социалната промяна, чиято суббстанция е рок-музиката.
Двоинствен характер на ценностните нагласи откриваме и в публикациите, посветени на видовете музика, следващи на една доста голяма дистанция в класирането по честота - оперната музика /10% от публикациите и 10,24% от текстовия обем/ и фолклора /съответно 9,49% и 7,14%/. По отношение на оперната музика изследваните медии демонстрират двупосочни нагласи: освен текстовете, насочени към една естетически натоварена и взискателна аудитоия, откриваме и публикации, издържани в "поп-стил", акцентиращи върху известността на изпълнители и музиканти, въху сензационни подробности /например бременността на любовницата на Павароти - "Стандарт"/ Тези две групи са разпределени равномерно.
Материалите, посветени на фолклора също могат да бъдат разделени на две разновидности: текстове, адресирани към аудиторията на т. н. "поп-фолк", възпроизвеждащи нагласи, характерни повече за поп-културата: външна зрелищност, пикантни истории от извънмузикално естество, утилитаризъм и т. н.; текстове, третиращи създаването и разпространението на т. н. "художествена народна музика", изобилствуващи с естетически ценностни съждения, социокултурни обобщения и литературни реминисценции. Естествено ролята на втората група е твърде ограничена - 20,6%, дислоцирана предимно в "Дума", "Демокрация", "Континент".