Поет, публицист, фолклорист и политик, един от водачите на Либералната партия след освобождението, председател на Народното събрание през 1880 година и министър в няколко кабинета - това е Петко Рачов Славейков. Освен всичко това, той е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и нежната душа - и поетът Пенчо Славейков.
П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов, разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература.
През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново, а по-късно във Видин, Враца, Плевен, Берковица и други градове.
Славейков развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги — ‘Смесена китка’, ‘Песнопойка”, ‘Басненик’ Пише поемата ‘Бойка Войвода’ под влияние на революционните събития около Кримската война, кактао и много бунтовни песни.
Участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново през 1856 година След като работи известно време във Варна, Славейков заминава за истанбул, където е поканен през да редактира българския превод на Библията на източно българско
наречие.
Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в църковната борба и става един от ръководителите й . По-късно е учител в българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема ‘Изворът на белоногата’.
След пътуване до Македония през 1874 година , Петко Славейков участва в основаването на българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора , пише борчески стихотворения и за кратко е в затвора след Априлското въстание./.
След превземането на Стара Загора от руските войски през 1877 г. е назначен за председател на градската управа. При последвалото опожаряване на града загубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. През следващите месеци сътрудничи на руските войски, превежда през Стара планина отряда на генерал Скобелев , става свидетел на Шипченската епопея ни ги придружава Сан Стефано.
Освен поет, писател и журналист , П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог и фолклорист, основоположник на българската литература за деца и автор на учебници< проявява се като географ, историк и мемоарист. Славейков изследва българские обичаи и обреди.
През 1875 година Славейков става дописен, а през 1884 година - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия, става председател на народното събрание , министър на народното провещение и министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България.
Петко Славейков умира на 13 юли 1895 година в София. .
Автор: Албена Иванова
Петко Славейков е роден на е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Баща му е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.
П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов, разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература.
През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново, а по-късно във Видин, Враца, Плевен, Берковица и други градове.
Славейков развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги — ‘Смесена китка’, ‘Песнопойка”, ‘Басненик’ Пише поемата ‘Бойка Войвода’ под влияние на революционните събития около Кримската война, кактао и много бунтовни песни.
Участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново през 1856 година След като работи известно време във Варна, Славейков заминава за истанбул, където е поканен през да редактира българския превод на Библията на източно българско
наречие.
Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в църковната борба и става един от ръководителите й . По-късно е учител в българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема ‘Изворът на белоногата’.
След пътуване до Македония през 1874 година , Петко Славейков участва в основаването на българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора , пише борчески стихотворения и за кратко е в затвора след Априлското въстание./.
След превземането на Стара Загора от руските войски през 1877 г. е назначен за председател на градската управа. При последвалото опожаряване на града загубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. През следващите месеци сътрудничи на руските войски, превежда през Стара планина отряда на генерал Скобелев , става свидетел на Шипченската епопея ни ги придружава Сан Стефано.
Освен поет, писател и журналист , П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог и фолклорист, основоположник на българската литература за деца и автор на учебници< проявява се като географ, историк и мемоарист. Славейков изследва българские обичаи и обреди.
През 1875 година Славейков става дописен, а през 1884 година - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия, става председател на народното събрание , министър на народното провещение и министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България.
Петко Славейков умира на 13 юли 1895 година в София. .