Петко Р. Славейков

Поет, публицист, фолклорист и политик, един от водачите на Либералната партия след освобождението, председател на Народното събрание през 1880 година и министър в няколко кабинета - това е Петко Рачов Славейков.  Освен всичко това, той  

Поет, публицист, фолклорист и политик, един от водачите на Либералната партия след освобождението, председател на Народното събрание през 1880 година и министър в няколко кабинета - това е Петко Рачов Славейков.  Освен всичко това, той  е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков,  публицистът Рачо Славейков и  нежната душа -  и поетът Пенчо Славейков.  

Петко Славейков е роден на е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Баща му  е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.

П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов, разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература.

През 1843 г.  Славейков става учител  във Велико Търново, а по-късно във Видин, Враца, Плевен, Берковица и други градове.  

Славейков развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки.  От 1852 г. отпечатва първите си книги —  ‘Смесена китка’, ‘Песнопойка”, ‘Басненик’ Пише поемата ‘Бойка Войвода’  под влияние на революционните събития около Кримската война, кактао и  много бунтовни песни.

Участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в  Търново през 1856 година   След като работи известно време във Варна, Славейков  заминава за истанбул, където е   поканен през  да редактира българския превод на Библията на източно българско
наречие.

Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема участие в църковната борба и става един от ръководителите  й .  По-късно е учител в българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема ‘Изворът на белоногата’.

След пътуване до Македония през 1874 година ,  Петко Славейков участва в основаването на българска гимназия в Одрин,   където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора , пише борчески стихотворения и за кратко  е в затвора след Априлското въстание./.

 След превземането на Стара Загора от руските войски през 1877 г. е назначен за председател на градската управа. При последвалото опожаряване на града загубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици.  През следващите месеци сътрудничи на руските войски, превежда през Стара планина  отряда на генерал Скобелев ,  става свидетел на Шипченската епопея  ни ги придружава Сан Стефано.

Освен поет,  писател и  журналист , П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог и фолклорист, основоположник на българската литература   за деца и  автор на учебници<  проявява се като географ, историк и мемоарист. Славейков  изследва българские обичаи и обреди.

През 1875 година Славейков става дописен, а през  1884 година - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.  

След Освобождението  Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната  Либерална партия, става председател на народното събрание , министър на народното провещение и министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България.

Петко Славейков умира на 13 юли 1895 година в София. . Автор: Албена Иванова