Aнглийският радиохимик Фредерик Соди е носител на Нобелова награда за химия за 1921 година.
Соди е роден на 2 септември 1877 година в Истборн, Англия. Завършва Мъртън Колидж към Оскфордския университет през 1898 година и работи там 2 години като изследовател. През 1900–1903 година е демонстратор по химия в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, където с Ърнест Ръдърфорд изследват радиоактивните елементи и през 1903 година създават теорията за радиоактивния разпад.
Теорията им е началото за съвременното учение за атома с нея те доказват, че при радиоактивен разпад самопроизволно се осъществява превръщане на един химичен елемент в друг. По-късно в Колежа на Лондонския университет , заедно с Уилям Рамзи, Соди доказва със спектроскопски анализ, че при радиоактивен разпад на радий се отделя хелий. С тези експерименти на практика е потвърдено превръщането на един елемент в друг.
Соди е преподавател по физикохимия в университета в Глазгоу от 1904 до 1914 година.От 1914 до 1919 година е професор по физикохимия в университета в Абърдийн, а от 1919 до 1937 година е професор по неорганична химия и физикохимия в Оксфордския университет.
През 1910 година Соди открива елементи с различна маса, притежаващи еднакви химически свойства. През 1913 година развива концепцията за изотопите - химически елементи, заемащи едно и също място в периодичната система, но които имат различна атомна маса и различни физични и химични свойства. През 1913 година Соди формулира, независимо от американския химик Казимир Фаянс, правилото за преместване на радиоактивния разпад. През 1915 година той доказва експериментално получаването на радий при постепенния разпад на уран. През 1918 година пък, заедно с Джон Кранстън, независимо от Ото Хан и Лиза Майтнер, откриват химическия елемент протактиний. През 1920 година Соди развива хипотезата, че изотопите могат да се използват за определяне геоложката възраст на скалите, доказана 20 години по-късно от Уилард Либи с метода за радиоактивно датиране посредством въглерод 14.
През 1921 година Фредерик Соди получава Нобелова награда за химия „ …за приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследване на произхода и природата на изотопите”.
След като се оттегля от активна изследователска и преподавателска дейност в областта на химията, Соди работи върху теории от областта на икономиката, политиката и социалната дейност. Разочарован от надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия за масово унищожение той призовава колегите си да поемат отговорността от тежките социални последствия в резултат на научните изследвания и разработки на ядрени оръжия.
Фредерик Соди е член на Лондонското Кралско дружество, на Британското химическо дружество и член на академиите на науките на Италия, СССР и Швеция.
Фредерик Соди умира на 22 септември 1956 година в Брайтън.
Автор: Тони
Соди е роден на 2 септември 1877 година в Истборн, Англия. Завършва Мъртън Колидж към Оскфордския университет през 1898 година и работи там 2 години като изследовател. През 1900–1903 година е демонстратор по химия в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, където с Ърнест Ръдърфорд изследват радиоактивните елементи и през 1903 година създават теорията за радиоактивния разпад.
Теорията им е началото за съвременното учение за атома с нея те доказват, че при радиоактивен разпад самопроизволно се осъществява превръщане на един химичен елемент в друг. По-късно в Колежа на Лондонския университет , заедно с Уилям Рамзи, Соди доказва със спектроскопски анализ, че при радиоактивен разпад на радий се отделя хелий. С тези експерименти на практика е потвърдено превръщането на един елемент в друг.
Соди е преподавател по физикохимия в университета в Глазгоу от 1904 до 1914 година.От 1914 до 1919 година е професор по физикохимия в университета в Абърдийн, а от 1919 до 1937 година е професор по неорганична химия и физикохимия в Оксфордския университет.
През 1910 година Соди открива елементи с различна маса, притежаващи еднакви химически свойства. През 1913 година развива концепцията за изотопите - химически елементи, заемащи едно и също място в периодичната система, но които имат различна атомна маса и различни физични и химични свойства. През 1913 година Соди формулира, независимо от американския химик Казимир Фаянс, правилото за преместване на радиоактивния разпад. През 1915 година той доказва експериментално получаването на радий при постепенния разпад на уран. През 1918 година пък, заедно с Джон Кранстън, независимо от Ото Хан и Лиза Майтнер, откриват химическия елемент протактиний. През 1920 година Соди развива хипотезата, че изотопите могат да се използват за определяне геоложката възраст на скалите, доказана 20 години по-късно от Уилард Либи с метода за радиоактивно датиране посредством въглерод 14.
През 1921 година Фредерик Соди получава Нобелова награда за химия „ …за приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследване на произхода и природата на изотопите”.
След като се оттегля от активна изследователска и преподавателска дейност в областта на химията, Соди работи върху теории от областта на икономиката, политиката и социалната дейност. Разочарован от надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия за масово унищожение той призовава колегите си да поемат отговорността от тежките социални последствия в резултат на научните изследвания и разработки на ядрени оръжия.
Фредерик Соди е член на Лондонското Кралско дружество, на Британското химическо дружество и член на академиите на науките на Италия, СССР и Швеция.
Фредерик Соди умира на 22 септември 1956 година в Брайтън.