Рихард Зигмонди и химията на колоидите

Рихард Зигмонди е австрийски химик от унгарски произход. Той е роден във Виена на 1 април 1865 година . Проявява интерес към химията от най-ранна възраст. Академичната му кариера започва в Медицинския факултет на Виенския университет, но съ

2011-07-09 19:03:53

Рихард Зигмонди е австрийски химик от унгарски произход. Той е роден във Виена на 1 април 1865 година . Проявява интерес към химията от най-ранна възраст. Академичната му кариера започва в Медицинския факултет на Виенския университет, но съвсем скоро той се премества във Виенския технически университет, а през 1887 г. – в Университета на Мюнхен, за да учи органична химия.

През 1889 г . Зигмонди придобива докторска степен и започва работа като асистент при берлински професор по физика. През този период той провежда най-значимите си изследвания върху химията на колоидите, по-специално на златните хидрозоли. Зигмонди установява, че цветът на златния хидрозол зависи от степента на дисперсност. Той разработва методи за получаване на колоидни разтвори и изучава природата на златния хидрозол, известен с популярното наименование ”лилаво на Касиус”. Провежда изследвания върху цветни стъкла в качеството им на колоидни системи в Йена, където допринася съществено за решаването на проблема с оцветяването на стъклените и порцелановите материали.

През 1903 г., в сътрудничество с Х. Зидентопф, Зигмонди създава ултрамикроскопа – вид микроскоп, функциониращ чрез така наречения ефект на Тиндал, за доказване на присъствието на материални частици чрез светли точки върху тъмен фон, при което те по-лесно се виждат.

През 1925 г. Зигмонди получава Нобелова награда за химия за доказването на хетерогенната природа на колоидните разтвори и изобретяването на ултрамикроскопа.

Зигмонди съсредоточава изследванията си върху анализа на геловете.
Научните му трудове третират методите за производство на золове, структурата и стабилността на мицелите и природата на геловете и така наречените защитни колоиди. В своята работа Зигмонди се докосва до почти всяка област от химията на колоидите. Той изобретява и два типа филтри, мембранен филтър и ултрафин филтър, предназначени да разделят материални частици с размери, подобни на тези на бактериите.

Научната кариера на Зигмонди се развива и той става професор в Гьотинген.

Няколко години след пенсионирането си, Зигмонди умира в Гьотинген на 23 септември 1929 година. В негова чест , един от кратерите на Луната носи неговото име . Автор: Тони