Кажимеж Функ е роден във Варшава. Учи в Берлин, а после в Швейцария, където защитава докторат по органична химия в Университета в Берн. След дипломирането си работи отначало в института ”Пастьор” в Париж , в сътрудничество с Емил Фишер , а по-късно в института ”Листър” в Лондон, където провежда научни експерименти.
Установява се да живее временно в няколко страни по света: преселва се за известно време в САЩ, после се връща в родината си Полша, но намира страната политически нестабилна, поради което през 1927 г. се премества в Париж. Там създава собствена институция за научни изследвания – Casa Biochemica. След избухването на Втората световна война се преселва за постоянно в Америка.
Функ посвещава работата си на изучаването и изолирането на тогава неизвестно вещество, съдържащо се в кафявия ориз. Успява да изолира веществото на 30 юни 1912 година и тъй като то съдържа аминова група, Функ го нарича вита амин (витамин).
Впоследствие това вещество ще стане известно под наименованието витамин B1 (тиамин).
Витамин B1 се съдържа предимно в житните култури и млякото
Функ изказва хипотезата, че витамините могат да лекуват много заболявания. През 1915 г. той започва да работи за няколко американски фармацевтични фирми, съсредоточавайки усилията си върху витаминовите продукти. През 1923 г., вече във Варшава, той провежда изследвания на хормоните, през 1928 г. насочва вниманието си към половите хормони.През 1936 г. Функ определя молекулната структура на тиамина и изолира за пръв път никотинова киселина (витамин B3). Функ провежда изследвания и върху диабета, язвата и биохимията на рака.
Наименованието витамин се появява през 1912 година, след като Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“. Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните.
Необходимостта от тях е обоснована още през 1880 година от руския учен Н.И.Лунин. Днес са известни около 30 витамина. Те влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотици) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имуннта, нервната и ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др.
Витамините се съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини).
Витамините биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В).
Автор: Тони
Установява се да живее временно в няколко страни по света: преселва се за известно време в САЩ, после се връща в родината си Полша, но намира страната политически нестабилна, поради което през 1927 г. се премества в Париж. Там създава собствена институция за научни изследвания – Casa Biochemica. След избухването на Втората световна война се преселва за постоянно в Америка.
Функ посвещава работата си на изучаването и изолирането на тогава неизвестно вещество, съдържащо се в кафявия ориз. Успява да изолира веществото на 30 юни 1912 година и тъй като то съдържа аминова група, Функ го нарича вита амин (витамин).
Впоследствие това вещество ще стане известно под наименованието витамин B1 (тиамин).
Витамин B1 се съдържа предимно в житните култури и млякото
Функ изказва хипотезата, че витамините могат да лекуват много заболявания. През 1915 г. той започва да работи за няколко американски фармацевтични фирми, съсредоточавайки усилията си върху витаминовите продукти. През 1923 г., вече във Варшава, той провежда изследвания на хормоните, през 1928 г. насочва вниманието си към половите хормони.През 1936 г. Функ определя молекулната структура на тиамина и изолира за пръв път никотинова киселина (витамин B3). Функ провежда изследвания и върху диабета, язвата и биохимията на рака.
Наименованието витамин се появява през 1912 година, след като Функ изолира от оризовите люспи съдържащо аминна група вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“. Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните.
Необходимостта от тях е обоснована още през 1880 година от руския учен Н.И.Лунин. Днес са известни около 30 витамина. Те влияят (пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотици) на растежа, обмяната на веществата, функциите на имуннта, нервната и ендокринната система, кръвообразуването, кръвосъсирването и др.
Витамините се съдържат се предимно в растенията. Някои витамини се синтезират от чревните бактерии. Могат да се образуват в организма от провитамини (каротини, стерини).
Витамините биват мастноразтворими (А, D, Е, К) и водноразтворими (С и група В).