По-голямата дъщеря на Мария Кюри, Ирен, е блестящ учен. Тя  е родена на 12 септември 1897 година. Още от малка проявява постоянен интерес към химията и след завършването на средното училище става незабавно асистент на майка си в Радиевия институт в Париж. През 1925 г. защитава докторска дисертация върху полониевото алфа-лъчение.

Ирен среща бъдещия си съпруг и партньор в научните изследвания, Фредерик Жолио, в Радиевия институт. В рамките на проведения от тях експеримент двамата бомбардират алуминий с алфа-частици и получават вещество, радиацията на което, подобно на естествената радиоактивност, намалява с течение на времето.

Това са първите учени, получили радиоактивно вещество по изкуствен път. През 1934 г. учените започват изследвания на позитроновото лъчение. Заедно със съпруга си,  Ирен получава Нобелова награда за химия през 1935 г.

В края на 30-те години на ХХ век Ирен е назначена за заместник държавен секретар по научни изследвания към френското правителство, а през 1937 г. е избрана за професор в Сорбоната.

След Втората световна война семейство Кюри ръководят изграждането и въвеждането в експлоатация на първия френски ядрен реактор. През 1946 г. Ирен става директор на основания от нейната майка Радиев институт.

През последните години от своя живот Ирен не е в добро здраве. Също като майка си, тя умира от левкемия  на 17 март  1956 г.
Автор: Тони