Американският биохимик от норвежки произход, Кристиан Бумер Анфинсен, е носител на Нобелова награда за химия през 1972 година. Роден е в Монесън, щата Пенсилвания, САЩ, на 23 март 1916 година. Баща му е емигрант от Норвегия.
През 1939 година Анфинсен завършва Пенсилванския университет със специалност органична химия и още през следващата година започва да преподава в Харвардския университет в Кембридж, Масачузетс. През 1943 той защитава докторска степен по биохимия в Харвард, а през 1947 година започва да преподава в Харвардското медицинско училище.
През 1950 година Анфинсен става ръководител на лабораторията по клетъчна физиология в Националния здравен институт в Мериленд. Там той изучава връзката между първичната и третичната структура при ензимите и доказва, че свойствата на ензимите зависят от пространствената им структура.
Анфинсен стига до извода, че е възможно по синтетичен път да се създаде белтъчна молекула , която да не се отличава практически от естествената. През 1959 година Анфинсен открива първичната структура на рибонуклеазата. По същото време до същите открития и независимо от него, стигат Станфорд Мур и Уилям Стейн. По тази причина и тримата получават Нобеловата награда за химия през 1972 година.
От 1963 година Кристиан Анфинсен е член на Националната академия на науките на САЩ.
През 1982 година Анфинсен започва работа като професор по биология в университета ‘Джон Хопкинс’ , където работи до смъртта си. Той умира на 14 март 1995 година.
Автор: Тони
През 1939 година Анфинсен завършва Пенсилванския университет със специалност органична химия и още през следващата година започва да преподава в Харвардския университет в Кембридж, Масачузетс. През 1943 той защитава докторска степен по биохимия в Харвард, а през 1947 година започва да преподава в Харвардското медицинско училище.
През 1950 година Анфинсен става ръководител на лабораторията по клетъчна физиология в Националния здравен институт в Мериленд. Там той изучава връзката между първичната и третичната структура при ензимите и доказва, че свойствата на ензимите зависят от пространствената им структура.
Анфинсен стига до извода, че е възможно по синтетичен път да се създаде белтъчна молекула , която да не се отличава практически от естествената. През 1959 година Анфинсен открива първичната структура на рибонуклеазата. По същото време до същите открития и независимо от него, стигат Станфорд Мур и Уилям Стейн. По тази причина и тримата получават Нобеловата награда за химия през 1972 година.
От 1963 година Кристиан Анфинсен е член на Националната академия на науките на САЩ.
През 1982 година Анфинсен започва работа като професор по биология в университета ‘Джон Хопкинс’ , където работи до смъртта си. Той умира на 14 март 1995 година.